Неверен и развратен народ

''По пътя към храма'', 16.08.2020 г.

Намираме се в Десета неделя след Петдесетница, в която си припомняме едно събитие от живота на Господ Иисус Христос, което ни разкрива неговата сила и величие, неговото човеколюбие и грижа за спасението на човешкия род.

"Библията е пълна с примери за родители, чиято вяра и молитва за техните деца е по-силна от вярата и молитвата на самите апостоли. За тези обикновени хора ние не научаваме почти нищо. Мнозина родители буквално стигат"до ръба", до пълно отчаяние, до житейски срив, когато усетят, че губят най-важното нещо в живота – децата си. Но тъй като надеждата умира последна, прави чест на повечето от тях, че не се отказват.

Да вземем бащата на болното момче, за което разказва днешното евангелско четиво (Мат. 17:14-23). След Преображението този нещастен мъж се доближава до Христос и казва: "Господи, помилуй сина ми; по новолуние го хваща бяс, и зле страда, защото често пада в огън и често във вода; водих го при учениците Ти, ала те не можаха да го изцерят" (ст. 15). Болестта на момчето явно се дължи на бесовска намеса. Тя не е епилепсия, защото е свързана с циклите на луната и момчето търси смъртта си. Древните юдеи не обичат луната, защото околните езически народи се покланят на идоли, които са нейно олицетворение. Бащата сигурно е изчерпал всички възможности да помогне на детето си. Той моли апостолите, които се оказват безсилни, а накрая възлага упованието си на Иисус.

Но днешното евангелско четиво съдържа и друг съществен урок. Ние не трябва да очакваме Христос да се моли винаги, когато извършва чудо, защото Той черпи пряко от силата на Бога. Причината, поради която апостолите не могат да изцелят момчето е, че те възприемат благодатта като нещо дадено веднъж завинаги, а не като нещо, което трябва да се поддържа постоянно с пост и молитва. Тази поука е за всички свещенослужители и вярващи. Без молитва, която е проява на вярата, богослужението ни е сбор от празни ритуали, които граничат с магия. То така се и възприема от хората, които не притежават никаква вяра. Но в религията, както и в живота, няма нищо магическо или автоматично. От една страна ние зависим изцяло от Бога, а от друга страна Бог, условно казано, зависи от нашето доверие, нашата надежда, нашите усилия. Каквито и планове да правим, каквото и да вършим, първо трябва да се съобразяваме с Божия закон и да молим за Божието благословение, за да се радваме на успех."

Архимандрит доцент Павел Стефанов

В рубриката "Съвременна Библия" – във века на възхода на психологията и психоанализата човешките страхове се умножават постоянно. Днес коронавирусът е перла в короната на страховете ни. Списъкът със страхове може да бъде безкраен. Следите от страха са навсякъде. Но тук се натъкваме на невероятен феномен. Следи от всякакви страхове можем да открием, но следи от един специфичен страх няма да можем. Страхът от Бога - един от малкото страхове, които съвременният човек не изпитва. Дали е за добро? Как мислите?

Слушайте ни всяка неделя сутрин след новините в 8:00 ч. и в ранното утро на понеделник от 01:00 ч. през нощта.


Още от По пътя към храма