Бунтът върху нас и вечното изкуство - татуистът Емил Сапаревски

История за границата между кич и крясък срещу системата

Интервю на Лъчезар Вълев с Емил Сапаревски за ''Изотопия''
„Хората не обичат вечните неща, а татуировката е именно това.“ Думите са на Емил Сапаревски, татуист, който от близо 30 години прави своите творби на желаещите да ги имат завинаги върху кожата си. „Изотопия“ гостува на Емо в студиото му в центъра на София, за да си поговорим за бунта в нас и върху нас. 

Мастило върху хартия, мастило върху кожа

Автономията за слушане завари Емо да се подготвя за следващата си жертва, в най-арт тату смисъла, разбира се. Ани, която татуираха, докато си говорихме с Емо, чакаше за татус, свързан с една от страстите ѝ – планинското бягане.

Докато си говорихме с Емо, бръмчащите машинки шариха върху кожата на прасеца ѝ. Чаканият и получен резултат е изображение на тичащо момиче, оставящо след себе си воал от листа в огнен цвят.

Емо Сапаревски прави татуса на АниБолката, вестникът и незабравимият Лудвиг Ван

Едва ли тя може да откаже някой твърдо решил да си направи татус, но все пак… Кои са най-болезнените места и как Емо предразполага хората?

„Болката я има навсякъде. Тя е една и съща и зависи от нагласата на клиента“, обяснява Емо и ни убеждава: „Ако той вярва, че ще го боли, то така и ще стане. Но ако дойде спокоен, ще го боли 3 минути, ще свикне и после ще може да си чете вестник, докато работим“.

Ани не си носи вестник, но идва със зареден телефон и ще си „цъка“ на него, докато Емо твори.

Сапаревски предразполага притеснените клиенти… с музика, но не дет метъл.

„Пускаме повече класическа музика, защото е подходяща за работа. Незабравимият Лудвиг Ван, Моцарт, Вивалди много добре им се отразяват на хората“, разказва Емо, докато завършва работата си по нарисувания първо на хартия татус. Отпечатва го върху крака на Ани, тя се поглежда в огледалото, за да прецени мястото, размера и дали ѝ харесва как стои. Ако всичко е наред, бръмченето на машинките започва. Да, две са. По-шумна и по-тиха.

Емо ще ни въведе в анатомията на оръдието на труда.

Започваме от по-тихата и после ще увеличим децибелите.

„Тази е от модерните роторни машини, те нямат удар. Иглата влиза постепенно в кожата. Има ротор и ексцентрик, така се предава движението на иглата. Всъщност затова е безшумна“, експертно обяснява Емо. А пък другата е шумна, защото няма електромотор, а бобини и котва, на принципа на звънеца. Котвата се движи нагоре и надолу. Нашият гост-татуист използва едната за контури, а другата за запълване и светлосенки.

мастилата на Емо

Съзерцание на оръдието на труда и първо шарене

Първата машинка за татуиране Емо си поръчва от САЩ. Идва стартов пакет за татуисти - с мастила и всичко необходимо. „Когато машинката пристигна, не смеех да я отворя. Беше хромирана и много красива. Гледах я и не знаех какво да я правя“, спомня си той.

Все пак събира кураж и я отваря още на следващия ден: „Всички приятели дойдоха и започнахме веднага да се драскаме по най-безогледен и грозен начин“.

Приз най-млад и най-възрастен омастилен от Емо Сапаревски

Най-възрастният клиент на Емо е 65-годишен мъж. Желанието му е звезда на клепача. За най-младия му е трудно да каже, но помни случаи, в които тийнейджъри идват с родителите си. „Изисквам да имат навършени 18 години. Ако са под тази възраст, искам декларация от майката да ми подпише, че е съгласна“, гласят правилата на Емо.

Изкуство, бунт, кич или по малко от всичко?

Емо Сапаревски: „Въпрос на лично усещане е всичко. Ако човек си прави татуировка и иска да е бунтар, и я прави такава, че да покаже това, тогава да. Ако пък друг иска да е като Меси или като еди-коя-си певица, значи го е приел по друг начин. Има го изкуството, има го и бунта“.

Татуистът се стреми към артистичното, но бележката за тока идва всеки месец: „Бихме искали изкуството да го има повече, а мейнстриймът да е по-малко. Само че повечето мейнстрийм ти плаща сметките. По-малко изкуство е по-добре икономически“.

А пък вие можете да заложите на повече звук, отколкото на текст, и да чуете цялото интервю с татуиста Емил Сапаревски в звуковия файл.