Перу завинаги

В „Изотопия“ Васил Стефанов ни хвърля в дълбоките води на Перу

Със сигурност сте чували и чели за Мачу Пикчу, Изгубения град на инките. Дворците, храмовете и домовете, построени в Андите, са част от Световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Свещеното за инките Титикака пък е най-високото плавателно езеро в света, на границата на Перу с Боливия. Знаете и за древните рисунки в пустинята Наска, а в пустинята Сечура се намира най-високата пясъчна дюна - Серо Бланко. Земя на ламите алпаки, южноамериканските кондори и хумболтовите пингвини, Перу е и земя на картофите.

Куско

Васил Стефанов година и половина живее и работи в Куско с млади чуждестранни доброволци. Миналата седмица в "Изотопия" той ни срещна с Перу от първо лице - както е видял и усетил страната по време на пандемията от Covid-19. Следващата история обаче не е точно за класически туристи.

„В региона, където аз живеех - Куско, провинция Куско, където и да отидеш, на 15-20 минути да се разходиш по всичките хълмове отстрани – това е просто един жив музей. Археология навсякъде, непипната, оставена, всеки камък. Дори няма нужда да стигнеш до Мачу Пикчу, за да усетиш тази връзка и тази култура.“

Но най-автентичното, поне за Васко, не се крие в археологическото наследство на инките. Отиваме в джунглата. „Това е най-различното, което може да се види, което няма никакъв аналог в Европа. Звукът като влезеш там, на реката, и слушаш птиците, насекомите…“

Васил Стефанов на хамак в джунглата

В Перу Васил Стефанов е прекарал седмица в резерват, обгрижван от френски изследовател, който вече 8 години обитава в изолация джунглата. „Вечер отидохме с лодка, той хваща алигатори и каймани, направо на лодката, изследва ги, номерира си ги, изследва им популацията, после ги връща обратно във водата. Той си е взел терен - няколко декара от джунглата - и е направил резерват за опазване на диви видове. Там има голяма сеч и отделно нелегален трафик на маймуни, на животни. Той опитва да спасява различни видове на неговия терен.“

„През деня ходехме на мини експедиции по няколко часа. Комарите хапят много повече чужденците. Каквито и мерки да взех – най-силния спрей против комари, целият се окъпах в този спрей, дълги ръкави, светли дрехи, но пак се прибираш ухапан. Докато местният ни гид беше по потник, по къси гащи и по джапанки, минаваше през най-тежките храсталаци и каза: „Нямам никакъв проблем.“

Амазонка

За да се прибереш от мястото на вечеря до бунгалото, в което спиш, се движиш с нощна лампа на главата, тъй като няма никакво друго осветление.

„Но изведнъж ми се изтъпани една тарантула, доста стабилно чудовище, което само стоеше на средата на пътя, не знаеш да го прескочиш ли, да не тръгне да те лази. Тази гледка ти остава в главата. После като се прибереш и си легнеш, има мрежи. Отвсякъде уникален звук – джунглата не спи.“

Какви други чудеса може да срещне човек по тези места? „Най-високото андийско дърво видяхме, все едно гледаш небостъргач, само корените му са 4-5 метра.“

Тази седмица се подновиха футболните срещи в перуанската Примера Дивисион. Без нарушения на противоепидемичните мерки и без напрежение между феновете и полицията, както съобщават местни медии. Ето как са изглеждали мачовете, на които е ходил Васил Стефанов преди пандемията.

На мач

Мачовете са като фестивал, колоритни. Много ядене, пиене, навънка са сергии с едни шишове, царевици, което замества нашите семки. Всевъзможни манджи се готвят около стадиона. Телешко сърце с картофи. Сърца, дробчета – всичко на шиш, та се носи една миризма.“

В Перу, и не само, похапват и морски свинчета, но не на стадиона, уточнява Васил. „Морското свинче е деликатес, който много повече се готви на специални празници, някой религиозен празник или ден на града, имат много фестивали – на отделни квартали, селца.“

Морското свинче е деликатес сред местните специалитети

Морското свинче не се вижда свободно в повечето месарски магазини и ресторанти, трябва да си поръчаш предварително. „Има си известни големи ресторанти, които правят морско свинче и си имат снабдяване от някоя ферма. Те не са диви, повечето са гледани в къщи, във ферми. Като идват групи чужденци, специално гидовете им подготвят такъв обяд или вечеря, с предварителна заявка. /…/ То се води едно от най-здравословните меса, най-ниско холестеролно, няма мазнина, няма и много месо, има много хрущяли, кости.“

„Там имат над 3 хиляди вида картофи – родината на картофите. Лилави, зелени, жълти, сладки, кисели“, добавя още цветни детайли към разказа си Васил Стефанов. 

Бонбони с кока, чай с кока – за кого са: за туристите или за местните? 

„Коката си е много тачен продукт на местните, в Андите, във високите земи – в Боливия, в Перу, в Еквадор и в Колумбия. Местният перуанец дъвче листа от кока – дори възрастни и деца. Виждаш и баби, които на пазара стоят – могат да продават плодове и зеленчуци, но са си сложили една торба с листа от кока. Дори на летището като кацнеш в Куско, тъй като има голяма денивелация – кацаш на 3 500 метра, и коката помага, веднага ти дават, ако искаш, или чай от кока. Така че си се ползва масово вътре. За чужденците са направени различни продукти – кремове за лице от кока, бира от кока - не ми хареса на мен лично, бирата от киноа е по-приятна.“

Още впечатления от Перу - в звуковия файл.
Снимки: Личен архив на Васил Стефанов