Нерегламентираните маркировки могат да объркат и туристи, и спасители

За опасната практика предупреждават от Природен парк „Сините камъни“ в Сливен

Тема на Стоян Радев

Маркировките на туристическите пътеки са основният ни ориентир в планината или гората и на тях се надяваме да ни отведат на правилното място, а след това да ни върнат обратно. Замисляли сте се обаче кой маркира пътеките и кой се грижи маркировката да бъде точна? Обикновено това са управата на парковете или горските стопанства. Невинаги обаче става така.

От Природен парк „Сините камъни“ алармираха, че хора, познаващи планината, са решили да направят свои пътеки със свои маркировки, а това може да доведе до непридвидими ситуации за хора, които не са толкова наясно с маршрутите или пък в случай на спасяване или издирване.

В Природен парк „Сините камъни“ има официално 18 пътеки, които се поддържат и маркират редовно. Директорът на парка Ирина Петрова съобщи, че все повече ентусиасти маркират свои пътеки с нехарактерни за парка цветове

И туристите от други краища на страната като дойдат, хващат някаква пътека, мислят си, че е законна и изведнъж стигат до нищото. Или пък ръчно направени табелки“, коментира Петрова пред БНР.

От Планинската спасителна служба са против, защото при загубени туристи и незаконна маркировка, става неточна и ориентацията.

Командирът на сливенския отряд Николай Сотиров обяснява, че официалните маркировки в цялата страна са в четири цвята – жълто, червено, зелено и синьо. „Всички пътеки в България съгласно регламентите се маркират с тези цветове. Има много разклонения, но винаги вървят в тези цветове. За да е една маркировка официална, тя трябва да е маркирана примерно с бяло-жълто-бяло, или бяло-зелено-бяло, бяло-червено-бяло и т.н.“  

Опасността при нелегалните пътеки и свободните интерпретации на маркировките идва от това, че те започват да се утъпкват, уточнява Николай Сотиров. „Аз съм виждал много такива пътеки в нашата планина, които са едноцветни – или само жълто, или само синьо. Но маркировката е много неясна, което създава предпоставки хора да се изгубят.“

В случай на контузия, загубване или друг вид бедствена ситуация човек няма как да обясни на Планинската служба къде се намира, на коя пътека, на кой разклон, категоричен е Сотиров. Планинският спасител дава пример как дори на учение Планинската спасителна служба една нерегламентирана пътека може да доведе до голямо забавяне в търсене и спасяване на пострадал. 

„Отиграхме именно такава ситуация, в която лице се е изгубило в импровизирано маркирана пътека. Въпреки че беше учебна акцията и имахме що-годе някакъв район, в който е пострадалият, спасителите много трудно се ориентираха да стигнат до него, да му окажат помощ. И ни костваше доста време – 3-4-5 часа. Ако беше на маркирана пътека, щеше да ни отнеме не повече от час, час и половина.“

Туристите се ръководят от свой принцип в планината - „каквато маркировка почнем, такава следим“, но признават, че не е редно да се правят маркировки извън официално регламентираните.

Още детайли по темата - в звуковия файл. 

Още от Закуска на тревата