Първият учебен ден- спомен за цял живот

Фрагмент от ''Посоките на делника''

В "Истории от миналото и днес" говорим за първия учебен ден. Но не за този, който започна преди няколко дни, а за един такъв преди повече от 60 години. За него и за отношението към училището и учителите си спомнят Мая Ангелова и мъжът й Йордан. Тя е учила в Дунавци, а той- в село Якимово.


"Преди 61 години беше. Ние живеехме срещу училището, но изпитвах вълнение. Имаше духова музика и много цветя. Гергини предимно. Имаше много хора. Бях притеснена дали съм поздравила всички възрастни. Това бе задължително... Бях облечена с плисирана пола. Тя бе на сестра ми, която е 10 години по- голяма от мен. Бяла блузка. Имах плитки и кордели. Мама ми беше купила и нови патъчки...Звънеца го биеше разсилния. Той се чуваше и в къщи, но тогава звучеше различно...Спомням си кутията за моливи и писалките...Много държаха на краснописа. Директорката ни Цветана Еремиева имаше много красив почерк и ни проверяваше как пишем...", разказа Мая Ангелова.


Като момче чичо Данчо е бил по-палав, но тогава е имало различни методи за справяне с непослушните деца:


"Всички бяхме по- възпитани. Сваляхме шапка, когато видехме учител... Живеех до реката и закъснявах за училище, защото се къпехме. Учителят ми даваше ножче да отрежа пръчка от черницата и ми нашарваше ръцете, и ... вече не закъснявах...Имахме уважение към учителите и към по- възрастните. Така беше преди 70 години, но сега не е".


Сега нещата не стоят по този начин, но всеки един от нас е запомнил ученическите си години и си ги припомня с носталгия. Дано и съвременните деца запазят приятни спомени от прекараното време зад чина. 

Чуйте звуковия файл.

Още от Посоките на делника