"За състоянието на Съюза" - речта на Фон дер Лайен, която беляза седмицата

Седмицата на бързи обороти с Добрин Йотов

Лукашенко и Навални

"Защо най-обикновени изявления за европейските ценности се отлагат, разводняват или се задържат с други мотиви? Когато самите държави-членки признават, че Европа е твърде мудна, аз казвам - бъдете смели, съгласете се да гласуваме с квалифицирано мнозинство, поне когато вотът се отнася до човешките права и прилагането на санкции."

За това пледираше в сряда Урсула фон дер Лайен в първата си реч "За състоянието на Съюза" пред Европейския парламент. Поводът бе аферата с отравянето на руския опозиционер Алексей Навални и бездействието на Евросъюза срещу продължаващите репресии в Беларус.

Противниците на беларуския президент Александър Лукашенко не показват умора - и миналата неделя над 100 хиляди излязоха да протестират в Минск. И този път стотици бяха задържани от органите на реда. На една от ръководителките на опозицията, които все още не са в изгнание - Мария Колесникова, бе предявено обвинение в подриване на националната сигурност.Друг опозиционен активист - Максим Знак, започна гладна стачка в затвора.

"Не ни продавай!" бе един от лозунгите на голямата неделна демонстрация. В понеделник Лукашенко летя за Сочи, където се срещна и разговаря четири часа с Владимир Путин. Урокът от протестите, според Лукашенко:

"Тези събития ни показаха, че трябва да се държим по-здраво за нашия по-голям брат и да си сътрудничим по всички въпроси, включително в икономиката."

Путин откликна на призива за "сътрудничество" с финансова подкрепа за беларуския лидер:

"Договорихме се, че в този тежък момент Русия ще предостави на Беларус държавен заем от милиард и 500 милиона долара. Ще продължим и нашето сътрудничество в сферата на отбраната. Имам предвид на първо място военните предприятия."

"Явуз"

В Европейския парламент Урсула фон дер Лайен имаше какво да каже не само по отношение на Беларус, но и на Турция.

"Турция е и винаги ще бъде наш значим съсед. Но, макар и да сме близко един до друг на картата, разстоянието помежду ни сякаш се увеличава. Да, Турция е в проблемен регион. И да, Турция подслонява милиони бежанци, за което ние я поддържаме със значителни средства. Но никое от тези обстоятелства е оправдание за опитите й да сплашва съседите си."

Как се разви кризата в Източно Средиземно море тази седмица?

В неделя турският проучвателен кораб "Оруч Реис" и съпровождащите го фрегати напуснаха спорните води около гръцкия остров Кастелоризо с обяснението "за поддръжка". Президентът Ердоган обясни вчера, че с този ход се дава шанс на дипломацията. В същото време обаче турските власти удължиха с близо месец мисията на друг проучвателен кораб - "Явуз", в близост до Кипър. В сряда председателят на Европейския съвет Шарл Мишел бе в Никозия, за да увери кипърците, че останалите 26 държави-членки ще защитават като една правата им.

Северна Македония

Проблемите с друг наш и европейски съсед избиха тази седмица, преди и след като македонската информационна агенция МИА "разкри" българския обяснителен меморандум, разпространен до останалите страни-членки на ЕС в контекста на усилията за интегриране на Северна Македония и Албания.

Както обясниха от представителството ни в Брюксел, меморандумът не съдържа нещо повече от позицията, приета от правителството и парламента на България - и по отношение на езика, и по отношение на общата ни история.

Но някои в Скопие поставиха под съмнение работата на съвместната комисия по историческите въпроси.

Стотици привърженици на опозиционната партия ВМРО-ДПМНЕ шестваха във вторник вечерта в македонската столица. "Гоце Делчев не бива да бъде предмет на никакви преговори," категоричен бе партийният лидер Християн Мицкоски:

"Гоце Делчев е стълбът на съвременната македонска държава. Гоце Делчев е Македония. Гоце Делчев не трябва да бъде предмет за каквито и да било преговори и разговори!"

Премиерът Зоран Заев не се поддаде на натиска на опозицията - за него историята не бива да ни дели:

"Гоце Делчев е пътят, който води от Скопие през Щип. Той е пътят към България. Историята не е важна, а е много важна. Историята трябва да я използваме като основа за добра история."

Зоран Заев се надява, че с подкрепата на България, Гърция - където бе тази седмица, и останалите страни-членки ще може да започне преговорите за присъединяване на Република Северна Македония към Европейския съюз в края на годината.

Брекзит

За Европейския съюз краят на годината вероятно е по-знаменателен с два кошмара - очакваната втора вълна от коронавируса и края на преходния период в отношенията с Великобритания след Брекзит. Опасенията от хаос след като Обединеното кралство напусне единния пазар през декември се засилиха заради настояването на премиера Борис Джонсън да прокара през Камарата на общините закон за вътрешния пазар, преднамерено зачеркващ клаузи на договора за Брекзит относно търговията със Северна Ирландия.

Външният министър Доминик Рааб е сред най-красноречивите защитници на премиера, срещу онези, които го обвиняват, че подронва мира между католици и протестанти:

"Заплахата за Споразумението от Разпети Петък произлиза от политизирането на въпроса от Европейския съюз. Ангажиментът ни към споразумението от Разпети петък и решимостта ни да избегнем всякаква допълнителна инфраструктура на границата между Севера и Юга са безрезервни. В случая действията на Обединеното кралство са отбранителни и пропорционални. Ние предупреждаваме - все още не сме сторили нищо. Това, което не можем да допуснем, е Европейският съюз да се опитва да постави регулаторна граница в Ирландско море между Северна Ирландия и Великобритания."

Рааб и Джонсън постигнаха договореност със скептиците в управляващата Консервативна партия -- така ако решат да престъпят споразумението за Брекзит, министрите ще трябва да се обръщат за "зелена светлина" към парламента.

В Брюксел Урсула фон дер Лайен призна, че при това положение шансовете за търговско споразумение между Евросъюза и Лондон "избледняват" "с всеки изминал ден". Председателката на Европейската комисия бе категорична, че договорът за оттегляне на Великобритания от ЕС не подлежи на предоговаряне:

"Европейският съюз и Обединеното кралство се съгласиха, че това споразумение е най-добрият и единственият начин да гарантираме мира на остров Ирландия. По този пункт ние няма да отстъпим. Това споразумение бе ратифицирано и от този парламент, и от Камарата на общините. То не може да бъде нито променяно, нито незачитано и неприлагано едностранно. Това е въпрос на законност и доверие."

Covid-19

В Европа все повече държави възстановяват предишните ограничения върху събиранията и обществения живот, за да ограничат заразата от ковид-19. Само вчера такива ограничения бяха обявени в Атина и Дъблин, също и в Копенхаген, а от понеделник - и в Мадрид.

В обръщението си към Европарламента Урсула фон дер Лайен обеща да покаже на европейците, че Съюзът защитава всички от пандемията. Как? Ами с това, което върши най-добре - да създава нова бюрокрация. По-точно, като създаде нова агенция за биомедицинско изследване и развитие и като засили центъра за превенция и контрол на заболяванията. Но и като продължи преговорите и договарянето с различни производители във все по-засилващата се глобална надпревара за осигуряване на ваксини.

В глобален мащаб заразените са вече над 30 милиона, починалите наближават 1 милион.

Вчера властите в Израел наложиха обща карантина - за втори път от възникването на пандемията през март. Гражданите нямат право да се отдалечават на повече от километър от домовете си.

В Съединените щати президентът Доналд Тръмп обяви, че ваксината срещу ковид-19 може да бъде достъпна за хората до броени седмици - преди президентските избори на 3-и ноември:

"На път сме да доставим и разпространим ваксината по много, много безопасен и ефективен начин. Смятаме, че можем да започнем някъде през октомври. Правят се изпитания, както знаете, и щом се даде зелена светлина и имаме ваксината, ще победим вируса."

Опонентът на Тръмп в надпреварата за Белия дом - Джо Байдън, окачестви това изказване като "нерационално".

По-късно Тръмп уточни: към април догодина всеки американец ще има достъп до ваксина.

Властите в Германия разчитат, че това ще стане към средата на 2021-а. Основната грижа на здравния министър Йенс Шпан е да убеди всички привърженици на конспиративните теории, че ваксинирането няма да е задължително:

"Ваксинирането ще е доброволно. Уверени сме, че и така ще постигнем достатъчно висока степен на ваксинация. За да постигнем така наречения "колективен имунитет" ще е достатъчно да се ваксинират само 55 до 65 процента от хората."

Мория

За обитателите на Мория - печално известния имигрантски лагер на егейския остров Лесбос, карантината няма край. Е, нямаше до пожара на 8-и септември, който унищожи Мория и остави без подслон близо 13 000 души.

В широката и удобна пленарна зала в Брюксел, шефът на Европейската комисия се зарече за кой ли път:

"Ще премахнем Дъблинските правила и ще ги заменим с нова европейска система за управление на миграцията. Тази система ще има общи структури за предоставяне на убежище и връщане и ще има нов силен механизъм за солидарност," обеща Урсула фон дер Лайен.

Засега обаче, пет години след голямата мигрантска криза, Гърция все още трябва да разчита на единични жестове. Като този на Германия, която обяви, че ще подслони малко над хиляда и петстотин души от Мория, всичките с потвърден бежански статут. България обяви, че ще приеме 70 деца, останали без родители.

Хиляди други бяха събрани от гръцката полиция в нов, временен лагер. Много от тях против волята им, както казва Мустафа пред репортер на агенция Ройтерс:

"Там няма да ни е добре - това ще е втори ад, втора Мория. По-добре ще ни е тук, на открито, защото там е като затвор и никъде не можеш да излизаш."

Афганистан

Мустафа, както и повечето от пришълците на Лесбос, е от Афганистан, където войната не стихва от 2001 година. Афганистанци са и петимата мигранти, които бяха обвинени от гръцки прокурори за палеж на лагера. Тези дни започва преговорен процес, който може да се окаже съдбовен за родината им. Мястото е много далеч от Егея - в столицата на Катар.

Точно преди седмица с бляскава церемония в Доха бе даден ход на мирната конференция за Афганистан. Още в началото на годината, когато Тръмп се съгласи да изтегли чуждестранните войски от страната, талибаните обещаха, че ще преговарят за мир. Мирната конференция се бави шест месеца, докато воюващите се договорят да освободят хилядите пленници. Но най-накрая талибаните приеха и седнаха да преговарят с правителството в Кабул - за първи път след 19 години война.

Начело на правителствената делегация е Абдула Абдула:

"На ума на всички ни е значимо, осезаемо намаляване на насилието, да постигнем хуманитарно примирие, и, дано да стане, прекратяване на огъня за постоянно."

Призивът остана нечут, поне засега. Убийствата, засадите и нападенията продължиха. Само при стълкновенията в източната провинция Нангархар в четвъртък бяха дадени десетки жертви.

Израел

Надежди за мир и няколко хиляди километра по-близко до европейските граници - в Близкия изток.

Във вторник, 15-и септември, израелският премиер и външните министри на Обединените арабски емирства и Бахрейн се събраха в Белия дом и сложиха подписите си под историческото споразумение за прекратяване на десетилетната вражда помежду си -- вражда, започнала заради прокуждането на стотици хиляди палестинци и завладяването на палестински територии от Израел.

Домакинът на церемонията по подписването -- Доналд Тръмп, обяви, че споразуменията за нормализиране на отношенията между еврейската и двете арабски държави полагат темелите за мир в целия регион:

"Много държави са готови да последват (Обединените арабски емирства и Бахрейн). Поне пет или шест държави ще се присъединят много бързо. Те са уморени от битки. Очаквайте още изявления. В Близкия изток ще има мир. Това е мир, спечелен без кръв по пясъка."

Но още докато Тръмп говореше пред репортерите, сирените за тревога огласиха южните израелски градове Ашдод и Ашкелон. Двама жители на Ашдод бяха ранени от палестинска ракета.

В отговор израелската авиация бомбардира ивицата Газа. Армията съобщи, че са ударили военна инфраструктура на движението "Хамас", което контролира палестинската област. От "Хамас" не бяха впечатлени от демонстрацията на сила:

"Днешният ден е ден на яростта на палестинския народ, на арабския и ислямския свят. Ден на унижение на лидерите на Бахрейн и Обединените арабски емирства, които нормализират отношенията си с Ционистката окупация. Ние гарантираме, че 15-и септември ще бъде черен ден в живота на тези лидери на Емирствата и Бахрейн, които предадоха Палестина," каза говорителят на Хамас Исмаил Радван.


Още от Седмицата на бързи обороти