Сръбско-българската война – премълчани или пропуснати факти

Разговор на Румен Леонидов с Тошо Пейков

На 6 септември се отбелязаха 135 години от Съединението на Източна Румелия с Княжество България. Известно е, че този акт не е добре приет от съседните държавици, тъй като с присъединяването на Румелия към Княжеството, то удвоява площта си, с което изменя значително съотношението между силите на Балканите и се превръща в основен претендент за най-големия дял от наследството на разпадащата се Османска империя.

Само два месеца по-късно Кралство Сърбия обявява война на Българското княжество. От тази дата също ни делят точно 135 години. Но сръбската агресия срещу новородената ни държава съвсем не е неочаквана и вероломна, както сме учили по някогашните соц учебници. Защото още през 1881 г. сръбският крал Обренович уведомява Великите сили, че ще нападне веднага България след евентуалното обединение между Княжеството и Източна Румелия.

Как реагират братята ни по Христова вяра и техните крале в Гърция и Румъния, какви са териториалните им претенции към нас? Кои от Великите сили – Германия, Австро-Унгария, Русия и Великобритания са на страната на България и кои са против нея в тази братоубийствена война? Каква е ролята на Александър I Батенберг, наречен Князът на Съединението, в битката срещу нашествениците? Преувеличени ли са неговите заслуги за победата, или продължават да се пренебрегват?

Какво се знае и не знае за онези трагичните, но и епични дни на покруси и победи на бойното поле? И днес – живеем ли със съзнанието, че едва 23 години след боевете при Сливница България най-сетне окончателно се освобождава и се самообявява за независима?






Още от Премълчаната история (1001 защо – Ефир знание)