Некропол в село Балей разкрива минало отпреди хилядолетия

Репортаж на Анжела Каменова

Некропол във Видинското село Балей разкрива бита на древно земеделско население от поречието на Дунав. Археолози работят на обекта вече десет години. Това лято ръководител на екипа е д-р Таня Христова от Националния археологически институт с музей към Българската академия на науките. Разкопките са финансирани от Министерството на културата.

Некрополът е на селище от бронзовата епоха, което е обитавано в продължение на 400 години. Самото селище е добре проучено, но дълго време археолозите не можели да открият некропола към него, докато от селото не ги потърсили. На обекта попаднали случайно местни хора при изкопни дейности в двора на къща. 

За откритията това лято разказва д-р Георги Иванов от Националния археологически институт с музей към Българската академия на науките:

"Обектът е некропол от втората половина на второто хилядолетие преди Христа. Разкопаваме го от десет години…Всяка една година откриваме нови и интересни ситуации. Ситуациите са погребални урни, в които са полагани кремираните костни останки на починалите от това време. Важното за нас е, че разкопаваме некропола на проученото преди 30-ина години селище от същото време и така добиваме много ценна информация за живота на тази древна култура."

Некрополът показва живота на хората, обитавали древното селище в района на днешен Балей:

"От некропола ние се докосваме до истинските хора, които са живели на това място и добиваме представа за начина им на живот, какви неща са харесвали, какви неща са смятали за важни според своите религиозни представи."

Учените намират сходство и с други селища от този период по поречието на Дунав, но това при Балей е сред най-големите:


"Това е било земеделска култура с много добере развити взаимоотношения, търговски връзки, преди всичко между себе си. Като казвам между себе си, има предвид територията, която населява. Това е една територия, плътно обхващаща двата бряга на река Дунав от района на Северозападна България в посока Сърбия, Румъния. Населението е обитавало двете страни на Дунав. Поддържани са много добри контакти и с останалите древни племена от това време. Със сигурност река Дунав им е била комуникационна артерия. Откривали сме и ние, и другите изследователи на тази култура, символични лодки или други плавателни съдове, направени от глина."


През този археологически сезон целта е да бъде завършен участък, чието проучване е започнало по-рано:

"От некропола засега са ни известни три археологически периода и за нас е важно да видим хората, които са живели по това време какви съдове са използвали, в какви съдове са погребвали... Затова искахме да завършим един участък. Досега сме открили няколко структури или гробове. Някои от тях са разбити от селскостопанската дейност, но последните две структури, които разкрихме, са цели. Много са интересни. В една от тях, с по-голямото количество съдове, имаме четири урни с големи размери, имаме много интересна украса. До урните са поставени други съдове, в които хората са поставяли храна, животинска храна, защото откриваме животински кости. Това е част от погребалния им ритуал. В момента ги проучваме тези две ситуации с общо шест урни."


Керамиката, открита в некропола, ще бъде предадена за реставрация, а на костите от погребалните урни ще бъде извършен антропологичен анализ. Екипът, който работи на обекта, се надява да продължи с проучванията и през следващия археологически сезон.


Още от Цветовете на деня