Недялко Славов: Бог ще ни спаси и този път през аварийните изходи на природата

Твърде много посредници на нашия прост, земен човешки живот се появиха

Разговор на Дарина Маринова с Недялко Славов в ''Артефир''

Недялко Славов представи в Пловдив в Стария град своята най-нова книга "И станах река". Книгата се забави с няколко месеца, но, както казва авторът, "ако животът на една книга зависи от 5 месеца, значи тежко на тая книга."

Роман, притча или притчов роман

"Да кажем притчов роман. Той носи тази иносказателност, дори и в езика съм търсил обратен слог. Казването на истината волю-неволю те води до притчовост, защото истината е една, колкото и да е многолика и винаги в последна сметка стига до този израз – притчовосттаОтново е време на потоп. Такова време търпи подобна формулировка."

На два свята разделя реката мястото/времето/хората – горен (в който се състезават) и долен (в който се извисяват)

"Пловдив е град, който позволява голяма игра на въображението и позволява онази конфуцианска мъдрост, че има два начина да обиколиш света – единият, да тръгнеш да го обикаляш, а другият – той сам ще те заобиколи, ще мине през тебе. Пловдив е от втория тип. Няма нещо, което да се е случило по света и да не се е случило в Пловдив. В Пловдив от години има едни хора, които за кратко лятото поселяват брега на Марица, бягайки от цивилизацията, спасявайки се в един свят на вечност. Така ми дойде и идеята."

Навреме ли идва голямата вода

"Тя е самите нас. Голямата вода ще дойде, защото става дума за нашето оцеляване."

Човек без смисъл и хора без смисъл

"Човек без смисъл е онзи, който е без път. Човекът – като едно състояние в природния кръговрат. Ние сме част от кръговратното движение на природата. И тогава ние не можем да претендираме за смисъл – ние сме разтворени във всеобщия смисъл. Моите герои са такива хора.

Много шивачи на човешката кройка се появиха – 

Ето виждате каква огромна световна грижа за нашето здраве, без да го искаме, каква борба за мир се развихря, която води до войни... Човекът си причинява сам на себе си най-голямото зло. Природата е милостива към нас – тя ни обича."

Аз станах река

"Реката се спира пред тези, с които може да говори. Книгата е и право на тълкувание на читателя. 

Отказът от суматохата, от състезанието

"Суматоха", "консумация" – това са сами по себе си безсмислени думи. Това е отказ от участие в самото безсмислие. Всичките беди идват от нашето свирепо потребление. Ние даваме на природата, всеки един от нас, огромно количество болук (в прекия смисъл на думата), а вече в преносния – не знам дали даваме някакъв дух и красота. Възниква въпросът в името на какво състезание го правим всичкото това?"

Твърде много посредници на нашия прост, земен човешки живот се появиха пак от хората – смята писателят. – Бог ще ни спаси и този път през аварийните изходи на природата и това поредно насилие над човешката природа няма да успее". 

Недялко Славов е поет, писател и драматург. Роден е и живее в Пловдив. Той е сред най-успешните съвременни български писатели. Автор е на романите „Камбаната“, „Фаустино“, „432 херца“, „Портрет на поета като млад“, „Вертиго“, поетичния сборник „Мраморни години“, пиесите „Аляска“ и „Борса за трупове“, сборника „Филипополски разкази“. Творбите му са превеждани на английски, немски, руски и гръцки. За книгите си е получил много награди, сред които Националната награда за литература „Хр. Г. Данов“, награда „Хеликон“ (2015, 2016), „Цветето на Хеликон“, награда „Иван Николов“, награда „Пловдив“ и др.