Арменците, братя по съдба

Разговор на Митко Новков с Вартануш Топакбашиян, проф. Иван Илчев, Костадин Бонев и Росен Тахов в „Премълчаната история“

Българи и арменци са имали тежката орис да паднат под властта на Османската империя, което предопределя в известна степен тяхната сходна историческа съдба. Борби за национално освобождение, кланета на мирно население, поредно въздигане, за да последва пореден крах… Вероятно това интуитивно е чувствал Пейо Яворов, за да напише гениалното си стихотворение „Арменци“.

Интуитивно, а може би не, а съвсем съзнателно, са разбирали тази наша сходност в нещастието самите арменци, избрали за своя родина българските земи. Историческите сведения посочват, че за първи път арменци идват на Балканите през V в., другите две по-масови преселения се случват през VII-IХ и в началото на ХVII век.

Контактите са интензивни, арменците винаги са оказвали помощ на българите, когато изпадали в беда. Така например арменецът от Татар Пазарджик Ованес Съваджиян е помогнал на Уилям Гладстон да разкрие зверствата по време на потушаването на Априлското въстание. Отново той – залагайки главата си, спасява от бастисване родния си град Татар Пазарджик през 1878 г. Друг арменец – Еранос Ераносян, извършва същото за гр. Каварна. Артюн Гедикян спасява 52 въстаници от обесване, сред които е и художникът Станислав Доспевски. През 1912 г. в Балканската война се бие арменски отряд от над 250 човека под командването на Гарегин Тер Харутюнян, по-известен като Нъждех, а за негов войвода е провъзгласен националният герой на Армения Антраник Озанян. Поручикът пък от българската армия Артаг Торком излага живота си на дуел, за да защити честта ѝ, яростно укорявана от прочутия френски писател Пиер Лоти.

България от своя страна приютява много арменски бежанци през 1894-1896 г. след поредния погром в Османската империя. Така че, братските връзки между двата народа са крепки и здрави и тъкмо това се разбира, от разговора с Варти Топакбашиян, главен редактор на в. „Ереван“, с историка проф. Иван Илчев, автор на прекрасния двутомник „Розата на Балканите“, с кинорежисьора Костадин Бонев, създал филма „Изкореняване“, и с журналиста Росен Тахов, изследвал историята на поручик Торком.


Още от Премълчаната история (1001 защо – Ефир знание)