Ива Ралчева с пръстен от дърво

Интервю на Лозина Владимирова с Ива Ралчева в предаването „Нощен Хоризонт“

Тя е строителен инженер, защото не са я приели мечтаната архитектура. Прави бижута от дърво. Обича животните. Предпочита да не стои в града, затова пътешества. Кара колело. Била е в най-високия обитаван град в света. 

Тя е – Ива Ралчева. 


Някъде между сериозността на професията и свободата, която хобито ѝ дава, Ива овладява вътрешния си хаос:

Има една борба в мен между това, че искам да имам повече свободно време, и разума, който ми казва: Мирувай... Сега съм в процес на самоусъвършенстване. Искам да дам максимума от себе си“.

Ива споделя, че обича да пътува, а още повече обича природата. Естественото продължение на тази нейна страст е любимото ѝ занимание в свободното време – създаването на бижута от дърво и алпака или сребро. Парчетата от дърво открива по морския бряг или в планините. 

Находките се пазят, за да отлежат, след което – в момента, в който музата дойде, дървото повежда въображението и с малко помощ от Ива резултатът е налице – уникален пръстен,
неповторимо колие
или единствени обеци

„Опитвам се да придам максимално това, което виждам в едно парченце дръвче, оттам нататък всеки го възприема, както иска... Отскоро работя със сребро, което е по-фино от алпаката, по-прецизно... Повече работя с кората от дърветата. В нея има много пластове и понякога откривам страхотни фигурки“. 


Дървото е „любим герой“ на Ива отдавна - заради текстурата, заради мириса, а може би и заради името ѝ.

„Като малка рисувах само дървета“. 

Първоначалните неуспехи в изработването на бижута не са я спрели. И до днес, три години по-късно, тя продължава да се учи.

„Красив процес и удовлетворение, което рядко съм изпитвала“. Така Ива описва това, което прави. 

И още:  

„Трябва търпение. Едно от нещата, които ми харесват в това да твориш с ръцете си е, че се учиш да си спокоен... Трябва да правиш нещата по търпелив начин и с любов, иначе излиза нещо посредствено“. 


Ива от IR Jewelry вече не вижда архитектурата като нещо вълшебно, защото според нея тя се е превърнала в бизнес и все по-рядко залага на творческото мислене. Най-големият ѝ страх е от провал, но не спира да си повтаря нещо чуто, което „ехти в главата ѝ всекидневно - позволи си да сбъркаш“. Във взаимоотношенията – в работата, с приятелите, в семейството, обича честността и картите да са на масата.




Още от Нощен хоризонт