Проф. Иван Ничев и неговият режисьорски поглед над съвременна България

Филмът "Можеш ли да убиваш" спечели най-високата награда за режисура от 29-я фестивал “Златен витяз”

Идеята за филма се ражда от вестникарска публикация, вдъхновена от прехода

Игралният филм на режисьора проф. Иван Ничев “Можеш ли да убиваш” е отличен с най-високата награда за режисура от 29-я фестивал “Златен витяз” в Русия.

Лентата запечатва моментна снимка на живота ни. Филмът беше премиерно представен в България в началото на 2019 г. Месец по-късно пожъна изключителен успех и на премиерата във Варшавския кинотеатър “Култура” в Полша.

“Най-много ме впечатли, че все пак след толкова много филми, един мой филм получава награда на един от новаторите в световното кино, какъвто е и остава Андрей Тарковски в историята на киното. Това ласкаене за творците е стимул”, казва проф. Иван Ничев.  

“Радвам се, че е един съвременен филм, защото дълго време не бях правил такъв. Връщах се назад в миналото и чувствах нужда да разкажа нещо и за съвременна България”, казва режисьорът.

Идеята за филма се ражда от вестникарска публикация, вдъхновена от прехода.

“Почти 70% от българските младежи все още живеят с родителите си. В препитанието си включват и пенсията на баба, дядо. Трудно започват свой самостоятелен живот. На 30-годишна възраст хората в цивилизования свят са на позиции, в които съвсем самостоятелно водят живота си. Това ми се видя страшно за българската младеж.
Навлизайки в темата, режисьорът пътува много и разказва, че е видял картини, които действително са много мрачни.           

“Това ме навява на мисълта, че нещо трябва да извикаме, да направим, да обърнем внимание на това, да помислим, защото ако ние не помислим като народ за себе си… и тези тенденции, да чакаме непрекъснато някой отвън да дойде да ни помогне и спаси, смятам вече за много вредни”, обяснява проф. Ничев.

Според него имаме база, но трябва да се вдигне стандартът на живот и да се борим срещу корупцията и сивата икономика, както и да се помъчим да се превърнем в европейска цивилизована нация, с нормално правосъдие и да направим мостове между нас.

“Винаги ми се е искало драматичното да го редувам с усмивка. По някакъв начин ми се струва, че това е моят почерк. Двете маски още от “Звезди в косите” съществуват в моето творчество”.
Чуйте цялото интервю на Ангелина Грозева в звуковия файл.     
Още от Ритъмът на столицата