Пламен Димитров: Песимист съм за бъдещето на Комплекс „Марица изток“ след 2025г.

Пламен Димитров

Заедно с петгодишния план за „Мини Марица-изток“, трябва да се направи и системният подход за интегриране на решение за нови технологични мощности, които са индустриални, а не непременно миньорски. За това трябва да има ясен план до 2025 година, който да включва индустрия с висока добавена стойност. Това каза за радио Стара Загора президентът на КНСБ Пламен Димитров.

" Вече го казах на настоящия премиер, ще го заявя и пред следващия, ние няма да се съгласим нито един от нашите миньори и нашите членове да загуби статута си в тази трансформация. Днес КНСБ има 3500 членове в Комплекса „Марица изток“. Каквото и да се прави ние ще настояваме отново да имаме 3500 членове, независимо къде ще работят и да имат настоящите си трудови възнаграждения, най-малко или дори по-високи. Освен това искам тези хора да имат участие в новите мощности като собственици – дялове, акции, енергийни кооперативи. Каквото и да се прави на площадката на „Мини Марица изток“, било то нови индустрии, животновъдство, модерен завод за батерии, то трябва да се случи по такъв начин, че действащите хора от мините и тецовете да им се даде шанс и гаранция, че когато стане невъзможно да работят онова, което вършат в момента, ще имаме сигурно решение за тях. Тук говоря за компетенции и квалификации, без които не може да бъде реализиран този преход. Така разбирам аз справедливия преход. Всичко останало е хвърляне на прах в очите на хората. "

Пламен Димитров коментира още, че КНСБ е била организацията, задала няколко червени линии към правителството, когато се е оформяла българската позиция по „Зелената сделка“.

" Две от тях влязоха в становищата на кабинета и бяха защитавани и към настоящия момент са официални български позиции. Трябва да посоча, че една бе реализирана, а другата не. Неуспехът, който е и по-значим, бе свързан с това  да се върви към спазване и прилагане на „Парижкото споразумение“. Това означаваше да се гони цел от 40% намаление на емисиите към 2030г., а не обявените от Европейската комисия преди година 50%. В последните месеци имаме още по-голямо втвърдяване от ЕС и неговият председател Урсула фон дер Лайен. Само преди месец тя обяви праг от 55% намаление на въглеродните емисии към 2030г.. Тази цел бе увеличена на 60% в резолюция на ЕП от преди седмица. Единствено България и Полша към настоящия момент се опитват да търсят някаква форма на дерогация от тези цели. До момента това е неуспешно. "

Цялото интервю на Живко Иванов с Пламен Димитров, чуйте в прикачения звуков файл.



Още от БНР уеб