Маестро Йордан Камджалов:

Ако някой се въздига, заслугата е на таланта му, ако се проваля, е провал на цялото общество

Желанието да получи добро образование, както много често се случва, е свързано със семейството
Преди 10 години животът на маестро Йордан Камджалов тръгва в съдбоносна посока, която го отвежда до пиедестала, на който се намира днес.
“Това беше едно много специфично време, когато спечелих първа награда на Конкурса за диригенти във Финландия “Пан”, след това бях лауреат на конкурса “Густав Малер”, бях избран от Лондонската филхармония, германско радио ме отличи като един от трите най-добри оперни диригенти на годината. Тогава си казах, че животът е кратък, ако ще се опитам да помагам на някого, нека това да започне веднага”, каза пред Радио София маестро Йордан Камджалов, който е роден на днешния ден.

След като се връща в София с негови близки - учител по литература, архитект, социален работник и електротехник, заделя 5 лв. и решава да създаде фондация “Камджалов”

“В този момент все едно познавах нуждите и болките, и недоимъците на човек, който сега ще се хвърли в живота и в същото време познавах убедеността в себе си, че докато съм жив ще мога да помагам и в това виждам смисъл”, казва той. 

“Няма как ние да сме щастливи, а съседът ни да е нещастен”, казва маестрото, който още като ученик е видял снимка на гладни деца от Африка, която го е впечатлила по такъв начин, че да направи фондацията след години. 

Според него, в страната ни властта не разбира талантите и се оставя “твърде много талант да изгние”.

“Талантът е като растение. Той трябва да бъде подкрепен в определена възраст по определен начин - нито прекалено рано, нито прекалено късно, защото за един развиващ инструменталист, балетист, певец, спортист, след 5 години една помощ би била абсурдна, след 5 месеца също може да е фатално късно. Това са умения, които се развиват тук и сега, с подходящите педагози, в подходящата среда”.

Така с лудост, както сам казва, и с умението да гладува, той успява да завърши своите три магистратури. Без това не би могъл да се докосне до най-големите оркестри. Желанието да получи добро образование, както много често се случва, е свързано със семейството.

“Баща ми приоритизираше тотално образованието и това съм го получил от него. В нашето семейство не се е гладувало за нищо друго освен за книги, пиана, за уроци, за образование като цяло”. 

Помагайки на хората през годините, маестро Камджалов разбира, че колкото и да се опитва и да успява да помогне на едни, не може да помогне на всички.

“Това да селектираш хора по някакви критерии е много отговорно и по някакъв начин дори неправилно, защото не вярвам, че има неталантливи хора и ако някой не е открит и не е разгърнал себе си, значи ние сме виновни за това, ние - цялата система, всички хора, цялото образование”, казва той и допълва, че това е отговорност както на семейството, така и на обществото.

“Ако някой се въздига, заслугата е на неговия талант, ако някой се проваля, това е провал на цялото общество”, казва той.

Всяка година от 2017 г. досега, маестро Камджалов помага за създаването на нова българска музикална традиция, чрез Коледната оратория на композитора Димитър Ненов, за когото пък смята, че е от онези личности, които са “допинг за цялата нация”.  За тези личности, според него, е необходимо да се направи повече, за запазване на паметта и заветите им за бъдещите поколения.       

Чуйте целия разговор на Ива Дойчинова в звуковия файл.
Още от Радиокафе