Преводачката от нидерландски и фламандски Цвета Велинова представя:

Многоликият Ян Фабър и книгата му "Аз съм грешка"

Разговор на Мария Мира Христова с Цвета Велинова в ''Нашият ден''

Поводът за срещата с преводачката Цвета Велинова, гост на рубриката "Главен герой", е излизането на книгата "Аз съм грешка" на белгийския артист Ян Фабър, един от най-иновативните артисти от своето поколение, творец с ярка и безпогрешно разпознаваема индивидуалност.

Обратното на заглавието на книгата, посветена на театралния опит на Фабър, става въпрос за щастлива среща между автор и преводач, който познава контекста, стила и развитието на автора и е наясно с многобройните творчески изяви на нестандартна личност и творец като Ян Фабър. Най-после Фабър е определян от познавачите като творец, който гради мостове между различните дисциплини, а преводът в същината си е именно изграждане на мост между езици, култури и светове.

Цвета Велинова е завършила английска филология в СУ и нидерландистика в Лейденския университет (нидерландски език, литература, култура, история и история на изкуството – в едно.) Освен това изучава фламандски език, което се оказва важен в работата ѝ с текстовете на Фабър.

Текстовете в книгата "Аз съм грешка" са посветени на театъра и са писани в периода 1975-2010. Това са монолози и диалози, изпълнявани предимно от неговата трупа "Трублейн", но също и от други световноизвестни театрални трупи. 

За Фабър особен обект на изследване е тялото, а основни теми са свободата на артиста, красотата, смисълът на живота, смъртта, самотата, неспиращото търсене на принадлежност и място в света.

В разговора Цвета Велинова разказва и за особеното отношение на Фабър към България. Миналата година публиката у нас видя изложбата "Не може да се избяга от изкуството", но не само. Той работи с българските артисти Християн Бакалов и Иво Димчев.

Представянето на книгата "Аз съм грешка" в присъствието на самия Ян Фабър е планирано за 9 ноември. 

Чуйте разговора с Цвета Велинова, която разказва за различните аспекти на творчеството на Фабър – “от продължаващите му понякога 8 часа спектакли, наречени „живи инсталации“ или „real-time performance“, до особената роля, която играе кръвта в спектаклите му – често и буквално пролята на сцената, до самостоятелна изложба в Лувъра, който Фабър определя като „най-скъпия затвор на света“.