Прозрачността на поезията

Разговор на Силвия Чолева с Марин Бодаков в ''Артефир''

След 25-годишно мълчание Стоянка Грудова (1948 – 2018) издаде стихосбирките си „Аз, рибата“ и „Бъдещето между нас“. За съжаление това се оказаха последните ѝ книги. 

Сега сред читателите е стихосбирката ѝ с избрана и непубликувана поезия „Време на прозрачност“ (2020). В едно интервю тя казва за вдъхновението и писането на поезия: 

„Съзнанието понякога е като препълнена чаша, към която е достатъчно да се долее само още капка и тя изведнъж прелива. Тогава изтеклото е много повече от капката. Отговорът е бил на ръба на осъзнаването и му е трябвало малко, за да се прояви“. 

Стоянка Грудова съчетава в писането си по особен начин финес, деликатност и прямота. Поезията ѝ засяга разнообразни теми – тя извлича смисъла от дори наглед незначителните неща, обичайните случки, познатата природа. Стихотворенията и са написани с един замах, с лекота, сякаш са прозрачни. Те оставят задълго следи у читателя, бодват, замислят, вълнуват. 

Стоянка Грудова беше от поетите, които критиката не забелязва, а и самата тя бе чужда на литературния шум. „Време на прозрачност“ е възможност повече хора да открият тази поетеса.

Чуйте редактора на книгата Марин Бодаков.


Още от Артефир