Законите, които уреждат медийната реалност, не трябва да се пишат от политици

Проф. Атанас Семов: Медиите вече не са посредник, а фактор

Скандали като този се разрешават само с активното участие на медийната общност

| обновено на 24.10.20 в 19:08
Интервю на Николета Атанасова с проф. Атанас Семов в ''Мрежата''

Какви трябва да бъдат медийните закони у нас и по-специално Законът за радио и телевизия? От какви промени се нуждаят, тъй като технологиите се развиват, а този закон е морално остарял? Но рецепта за закон, който да удовлетворява и политиците, и медиите, все още няма. Не само че няма промени, но и всеки опит да бъдат направени такива, води след себе си и скандали, и накрая се оказва неуспешен.  

Проф. Атанас Семов, конституционен съдия и преподавател в СУ "Св. Кл. Охридски", коментира темата в "Мрежата".

Напрежение около идеята за медийна регулация

"От медийните теми никой не е дистанциран, защото живеем в медийно време. Време, в което, ако нещо не е съобщено в големите медии, значи не се е случило. Краткият отговор на това защо винаги има проблеми, напрежение, вълнение, страсти, конфликти около идеята за медийна регулация и конкретните ѝ проявления, може да бъде само един: В наши дни целият обществено-политически живот е пряко зависим от медиите. Медиите вече не са посредник (каквото означава самото им име), а са фактор. Медиите формират обществения живот, те не го отразяват."

Властите в модерната държава

"Властите в модерната държава не са три, а четири. И медиите не са четвъртата власт, а по своя инструментариум за въздействие върху обществото са в най-лошия случай втората власт. Само изпълнителната власт, може би, разполага с по-големи механизми за пряко и бързо въздействие върху обществото. На второ място несъмнено са медиите. Медиите са по-голяма сила от законодателната власт и за съжаление, а може би не, и от съдебната власт."

Как трябва да се правят и пишат медийни закони

"Законите, които уреждат медийната реалност, не могат и не трябва да се пишат от политици. Това е пример за закон и правна уредба, която трябва да се създава задължително от тези, които осъществяват медийното покритие.

Да пише закон за медиите човек, който два пъти се е спънал по стълбите на радиото или телевизията е крайно неуместно. Това е закон, който може и трябва да бъде писан само от хората, които работят в медиите и познават проблемите, и разбират значението на медиите. В този смисъл ролята на т.нар. "работни групи" не може да бъде друга, освен определящаНие, като общество, трябва да имаме изключително висока нетърпимост към политическото шмекеруване. Често сме свидетели, и Конституционният съд се е произнасял по тези въпроси, че в НС се приемат текстове на закони, които не са били предмет на никакво предварително обществено обсъждане, понякога без обсаждане и в самия парламент."

Сегашният медиен скандал

"Той е свързан с това, че един обсъден проект, създаден с участието на представители на медийната общност, по един или друг начин е подменен на официален сайт и в нормотворческия процес с друг необсъден и още повече, ако правилно разбирам, неподготвен от самите медийни представители проект. Това не може и не бива да се допуска. Лошото е, че по отношение на медиите властта прокарва, в повечето случаи успешно, политиката от Древен Рим "Разделяй и владей". Нещо много вредно за обществото. Нещо, което превръща медиите не просто във фактор на властта, а във фактор, контролиран или притежаван от властта. Това един добър медиен закон трябва да направи напълно невъзможно. Механизмите за политическо въздействие в медиите трябва да бъдат сведени до санитарния минимум."

Националните медии

"Те трябва да са отчетливо обществени в своята природа. Първо – икономическа, и след това в своята дейност. Механизмите за намеса на властта в работата на медиите ги обричат на тежка зависимост."

Оставката на генералния директор на БНР

"Оставката е съвсем отделен въпрос от въпроса за съдържанието на медийния закон. Оставката може да бъде знак на реакция, на несъгласие. Всеки ръководител трябва да бъде готов да подаде оставка, когато онова, което се случва с правната уредба на ръководеното от него звено, не съвпада с неговата ценностна система. Подобни реакции на съпротива срещу политическата деформация на правната уредба, според мен, трябва да бъдат окуражавани."

Решение на казуса

"Такива казуси като този между БНР и Министерство на културата се разрешават само с активното участие на медийната общност. Професионалната медийна общност има тази привилегия, че може да бъде чута. За разлика от други професионални общности, като тази на лекарите, например. Журналистите могат да изговорят бързо и веднага проблема, но е много важна и тяхната неотстъпчива активност – на цялата общност срещу политическия произвол. Независимо дали този произвол се обективира във формална глупост и недомислени политически предложения, или в съзнателно прокарвани нормативни решения.

Реакцията трябва да е категорична и устойчива във времето – упорита и до резултат. Това е единственото, което може да предпази журналистите от политическите грешки, ако можем да се изразим най-деликатно.“

Още от Мрежата