Бергман, бащата

Разговор на Силвия Чолева с Александра Александрова в ''Артефир''

Лин Улман е известна норвежка писателка с шест издадени романа, преведени на много езици, а първият ѝ роман на български „Неспокойните" е номиниран за Наградата за литература на Северния съвет. Разказът се движи по ръба на документалното и на спомена за нейните родители – актрисата Лив Улман и режисьора Ингмар Бергман. Доминантата обаче е върху Бергман – бащата, при когото малката Карин Беате, както е името на Лин Улман, прекарва летните месеци. Връзката между тях е силна и продължава и до смъртта на Бергман.

Лин прави записи с диктофон, когато той е вече над 80 годни, с идеята заедно да напишат книга, но след смъртта му тя няма сили да прослуша отново изреченото от баща ѝ. Седем години Лин Улман носи диктофона в чантата си, след това той изчезва, докато не е намерен от нейния съпруг на тавана. Тъкмо тези записи стават основа за „Неспокойните“, но книгата отива далеч отвъд изговореното от Бергман. Тя разказва и за отношенията с майка си, която почти винаги отсъства, но любовта помежду им е изгаряща. Романът на Лин Улман е написан с изключително майсторство и също майсторски е преведен от Радослав Папазов.

Чуйте Александра Александрова за „Неспокойните“ на Лин Улман.


Още от Артефир