Как оцеляват хората с увреждания в условията на пандемия

Репортаж на Кети Тренчева в предаването ''12+3''

Как оцеляват хората с увреждания в условията на андемията? Помогна ли им държавата да преодолеят тежките проблеми - както здравословни, така и социални? Защо за тях изолацията се оказа най-познатото нещо в живота им.  

Илонка Чучкова е от малкото хора, на които инвалидната количка не им е попречила да работят и да са независими. Нещо повече, въпреки че е с тежки увреждания, е осигурила работа на още шест човека в счетоводната си фирма. Няма да я чуете да се оплаква, но няма и да се спре пред нищо, за да защити правото на достоен живот на хората като нея. 

Илонка Чучкова

Преди 15 години е удостоена с приза „ Жена на Благоевград“, който се връчва за заслуги в полза на обществото. Една от тези заслуги е, че успя да осъди Общината за дискриминация към хората с увреждания. Конкретният повод е невъзможността да стигне до кабинета на бившия кмет на областния център, който поканил на коктейл всички носителки на наградата. С часове чакала във фоайето, тъй като в сградата на администрацията нямало достъпна среда за хора в инвалидни колички.

"Не ме промени пандемията, но тя е предизвикателство за другите, защото на нас, хората с увреждания, ни е отредена съдбата да бъдем в карантина. Много от нас са в карантина откакто са се родили, защото нямат възможност за социални контакти", сподели тя в предаването "12+3" и добави:

"Като попаднат в тази ситуация останалите, те се оплакват, а ние, независимо че сме в такова състояние, трябва да продължаваме и трябва да се борим".

Да мислим позитивно и да спазваме стриктно противоепидемичните мерки, препоръча Илонка Чучкова и определи като закъснели ограничителните мерки, наложени след драстично увеличените случаи на заразени с Covid-19 в страната:

"Страхувам се за близките си, разбира се. Мисля, че закъсняха мерките - какво ще стане, ако се ограничи посещението в нощните заведения. Каквито и мерки да се въведат обаче, ако нямаме дисциплина, нищо няма да се промени. Ние трябва самите да се променим!". 

Финансовите възможности при хората с увреждания са важен фактор за физическото им оцеляване, но не са най-големият дефицит в техния свят. Илонка Чучкова доста време се двоуми дали да ни разкаже пред БНР личното си преживяване около смъртта на майка ѝ, тъй като тя сама се грижи за своите родители от години. Една показателна история за абсурдите в пандемията:

"Майка ми беше три месеца на легло и разви пневмония в следствие на това залежаване. Докрай държах да не извикам спешна помощ, но когато извиках - оказа се положителна за Covid-19. попитахме да се карантинираме ли, казаха да не се карантинираме останалите, след като нямаме симптоми. Когато на другия ден тя почина, отидох с инвалидния стол, никой не ми оказа дори психологическа подкрепа, изведнъж от РЗИ-Благоевград ми се обадиха, че ние сме карантинирани и нямаме право да отидем там. Това е ужасно! ... Дълбоко се съмнявам, че тя беше положителна. Защо ми върнаха вещите ѝ, ако тя е била заразена? Ако бях хвърлила тези вещи в първия срещнат контейнер, какво щеше да стане със заразата? Поднесоха ми един документ за отказ от аутопсия. И до днес се чудя защо го подписах". 

Репортаж на Кети Тренчева в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл.

Дезинфекция в централната част на Благоевград


Още от 12+3