Пътят към рая и пътят към ада

''По пътя към храма'', 01.11.2020 г.

Пета Неделя след Неделя подир Въздвижение, която отбелязваме днес, Бог ни открива, че освен земното, което виждаме, има и вечно - духовно, което е всъщност истинското и безценното съкровище и грижа за всеки един човек. Притчата за богаташа и бедния Лазар ни напомня, че делата, които имаме на земята трябва да са такива, чрез които да наследим Царството небесно, да станем жители на вечния живот.

"Тогава Авраам му рече: ако Мойсея и пророците не слушат, то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят" /Лука 16:31/.

"Господ Иисус Христос възвестявал Своето учение под различни форми. Често Той предавал Своите наставления под формата на притчи, като или оставял притчите да бъдат непосредствено разбрани от слушателите, или ги тълкувал Сам, когато имало нужда. Днешното литургийно свето евангелие ни представя притчата за богаташа и бедния Лазар. Ако внимателно сте го слушали, то се запомнили думите, с които завършва тази Христова притча: "И да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят". Господ изобразява страданието на душата, отишла си от живота, страданието и мъките на човека, който най-накрая разбрал къде е трябвало да отдава силите си, как е трябвало да живее. И ето измъчвайки се, плачейки за тези близки, които са останали на земята, той иска някак си да ги предпази от мъките, които ги очакват. И моли, ако е възможно някой оживял мъртвец да им се яви и да ги предупреди, че не трябва да погубват напразно живота си. Но праотецът Авраам му отговорил, че те имат Свещеното Писание и че това им е напълно достатъчно, за да знаят как да живеят тук на земята. А богаташът казал: "Не, това не им стига, може би, ако някой възкръсне от мъртвите и им се яви, тогава ще повярват." И отговаря на тази душа Словото: "Не, ако те не слушат Свещеното Писание, то, даже ако някой възкръсне някой от мъртвите, те няма да повярват".

Какви сурови думи и някак си странни: нима хората не могат да бъдат трогнати от такова необичайно явление, явяването на мъртвец? А между другото, животът ни показва, че най-големите знамения, най-удивителните чудеса никога не са могли да разколебаят сърцето, което се ожесточило, което се е затворило в себе си, което се е отказало от вярата, не е пожелало да вярва. Има много случаи в живота, когато хора са имали такива знамения, когато Господ е хлопал по залостените им сърца, но те не само не са Му отворили, но още по-плътно са залостили вратите. И тук можем да се запитаме: "Как става така, откъде се ражда това неверие, това нежелание да чуеш Божият глас?"

И ето каква голяма вина лежи върху нас. И когато ние скърбим за нашите деца, внуци, братя, сестри, мъже, жени, когато скърбим за нашите близки и далечни хора, които нямат тази велика светлина, да си спомним, че част от вината за това лежи върху нас. И ако искаме, светлината на Христа, просвещаваща и освещаваща всеки човек, открит за Него, да просвети и тези, които обичаме, в нас трябва да възсияе Неговите мир, радост, дълготърпение, доброжелателство, смирение, неосъждане, благоговение, и всичко това, което ни е заповядал Христос . И тогава недъгът на неверието, който поразява хората, ще срещне от наша страна съпротива и борба. Ние ще воюваме против него и с това ще послужим на делото на нашия Господ, Който призовава всеки да върви по Неговия път. Амин."

Прот. Михай Антонеско

В рубриката "Съвременна Библия" - на Деня на народните будители да си спомним за спящите хора и за тези, които ги будят. "Спящата красавица" е приказка, в която сънят е описан като проклятие за една нация. Принцът е будител, който носи благословението на събуждането. Ние хората можем да бъдем будители,  но Христос ни дава нещо много повече от събуждане. Той е Принцът, който дарява възкресение. Може би затова и апостолкият призив описва събуждането на един вярващ човек като възкресение. "Стани ти, който спиш и възкръсни от мъртвите, и ще те осветли Христос."На празника на народните будители нека се помолим на Този, който може не просто да събуди, но да възкреси народа ни.

Слушайте ни всяка неделя сутрин след новините в 8:00 ч. и в ранното утро на понеделник от 01:00 ч. през нощта.


Още от По пътя към храма