С. Велева: Условие за промяната в БНР и БНТ е законовата дефиниция на тяхната обществена мисия

Финансирането на обществените радио и телевизия е ябълката на раздора в проектозакона за радиото и телевизията. Основната промяна, до която ще доведе приемането му, е свързана със законовата дефиниция на обществената мисия на Българското национално радио и Българската национална телевизия, каза в предаването на Радио Варна „Позиция“ експертът по медийно право д-р Симона Велева.

Кои са основните параметри на поредните промени в Закона за радиото и телевизията и ще направят ли те работата в медиите по-свободна?

Ябълката на раздора в обсъждания проект на Закон за радиото и телевизията е финансирането на обществените радио и телевизия, т.е. на БНР и на БНТ. Основната промяна, до която ще доведе евентуалното му приемане, е свързана със законовата дефиниция на обществената мисия на БНР и БНТ. Много ясно е кои предавания са част от културното, спортно, историческо, развлекателно съдържание и в коя част става дума за външни продукции, за които трябва да се търсят рекламодатели. Тоест, обществената мисия на обществените радио и телевизия трябва да бъде финансирана. БНР и БНТ ще подават своите идеи за това, което искат да бъде финансирано, към Съвета за електронни медии, а СЕМ ще подава тези програми към Министерството на финансите и Министерството на културата, които съвместно ще разработят методология, по която да ги финансират, т.е. механизмът вече ще бъде по-ясен, така че държавата да не може във всеки момент, образно казано, да спре кранчето на парите на обществените радио и телевизия и с това да ги държи в зависимост. 
Аз се радвам, че беше повдигнат въпросът за морала в медиите въобще, защото той е важен. Разбира се, не от гледна точка на управленски взаимоотношения, а по отношение на финансирането, защото то е пряко свързано със свободата на словото и независимостта на медиите и много често виждаме, че това е големият препъни-камък в свободата на медиите.

Програмните съвети на обществените медии са неглижирани или въобще отсъстват от години...

Да, съществува и идеята за Програмни съвети, но към тях трябва да се подходи внимателно. Не че не са добра идея, но начинът на конструирането и структурирането им трябва да бъде наистина внимателен, за да не стане така, че ако някой друг определя програмата, този генерален директор да няма никаква роля след това. Пък и програмата е нещо динамично – едни хора може да имат една визия, други – друга. Най-важно сега е дефинирането на обществената мисия, какво ще бъде включено в нея. 

Беше ли компрометирана ролята на обществените медии в България през годините от опити за въздействие?

Взаимодействието между медиите и властта е неминуемо. Не мисля, че по отношение на обществената мисия на радиото и телевизията има кой знае какво вмешателство. По-скоро си мисля, че обществените медии са изправени пред голямо предизвикателство, тъй като пазарът се променя много. От една страна, те имат задача да възпитават в един по-широк обществен план и да показват на аудиторията това, което наистина има добавена стойност и е ценно, като филми, предавания, изкуство и т.н., от друга страна – трябва да го правят по начин, който е достатъчно интересен и развлекателен, така че аудиторията да не превключи на друг канал.

Какво говори за нашия медиен пазар и това, което се случва в българските медии, мястото в класацията на „Репортери без граници“ за свободата на словото? 

Критериите за формирането на тази класация са изключително ясни. Но големият проблем е не толкова мястото в класацията, колкото ясното разбиране, че проблем със свободата на словото в България има. И ако самите журналисти твърдят, че има проблем със свободата на словото и не се чувстват достатъчно свободни, това вече е индикация, че трябва нещо да се предприеме. Когато се говори за един проблем, е много важно да се споменават конкретните му измерения. Така например, особено за Варна, наблюдаваме, че много често Общината финансира малки регионални медии, в което няма нищо лошо. Лошо е обаче, когато това се прави по неясни критерии, или в отклонение от Закона за обществените поръчки, или след това тези медии имат задължение да са верни на местната или на централната власт, т.е. да не ги критикуват, за да могат да получават това финансиране. Това е един много сериозен проблем в България, особено по отношение на еврофондовете. Пазарът в България е малък и това кой, как дава парите и какво очаква след това, е най-големият проблем. Важно е тези, които са на власт, да разберат това, че някой може да ги критикува, особено онлайн, не означава, че средата по отношение на медиите е свободна, напротив. Трябва да се предприемат ясни мерки, така че да има прозрачност във финансирането, независимост на медиите и възможност всички критични гласове да се изкажат.

Целия разговор чуйте в прикачения звуков файл