Будителите на българското

''Общество'' в ''Посоките на делника'', 5 ноември 2020 година


Всяка година на 1 ноември почитаме големия общобългарски празник, посветен на делото на просветителите и борци за национално освобождение - Денят на народните будители

Останали със златни букви в историческите анали, светите будители са символ на възраждащия се национален дух и стремежът към образование и книжовност - опората за формиране на българската нация.

Духовното просвещение на българския народ дава тласък на националноосвободително движение по българските земи, напомни в исторически очерк на възрожденските събития историкът от Враца Красимир Григоров.

"Великото дело на будителството връща изгубеното през вековете - най-вече съзнанието. Затваря се страницата на отрицанието между държава, църква и религиозни отклонения. Духът на българина отстоява цялото Възраждане, с което още по-силно се откроява будителската роля на мнозината от родния иконостас. Този феномен чертае лик след лик, патриарх след патриарх, войн след войн, монаси, духовници, които са бунтовници по дела, войводи, учители, поети, политици без парламент, четници без пагони - това е народност. Будителството крие в себе си не само книжнина и култура, но е дело на огъня в душата на родовата памет на народа. Връща се образа на славните царе. Делото не е подражание, няма предшествие, а има самородни лица. Възраждането е дело на собствените ни сили, вдъхнати от будителите - вулканични личности, разлюляли Империята. Един Левски си сваля расото, като делото му е бунтовно, а духът монашески. Това е ролята на будителите - да прогледнат очите. Със създаването на читалището се формира съзнание за общобългарска общност. Будителството подтиква борбата за църковната независимост и за просветителското движение в епохата на елинизацията. Осъзнали се вече веднъж като народ, за българите няма път назад".

Първото неофициално честване на празника се отбелязва в Пловдив през 1909 година, като дотогава на датата се е празнувал денят на св. Иван Рилски. България, току-що отхвърлила османското владичество, съзнава подвига на възрожденските просветители и революционери, довели българския дух до решимостта да поведе борба за национално освобождение. Много градове и села искат да отдадат заслужената признателност на народните будители не само като назовават улици, читалища и училища на тяхно име. Това дава основание на Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение, през 1922 година да предложи 1 ноември за официален празник на славните български герои.

Плеяда от родолюбиви просветители помага на народа да се пробуди и осъзнае, да потърси собственото си лице в условията на мрака чрез примера за смелостта и честността, за любовта към отечеството, връщащ равновесието и духовната стабилност на българите.

Днес същата цел има и патриотът Искрен Красимиров. Роденият в Мездра режисьор, актьор и преподавател е създател на проекта "Незабравимата България" и инициатор на комбинацията от вероучение и родолюбие, която представя в училищата под формата на "Час по родоучение". Основна цел на историческото образование трябва да бъде децата да се асоциират с героите, за да ги разбират. Затова той избира да ги въвлича в историческото действие, вместо да им изнася лекции. 

"Когато бях ученик, историята ми беше скучен предмет. Не успях да бъда спечелен от българското. На 20-годишна възраст излязоха нови документи от турските архиви, които посочиха името на моя прадядо - един от Ботевите четници. Почувствах се горд и осъзнах, че трябва да се посветя на каузата - да обикалям читалища, училища, детски градини, за да показвам филмите за нашите герои от Възраждането. Чрез уроците по родолюбие повдигам националното самочувствие, стремейки се да подтикна създаването на една нова България - тази, за която са мечтали нашите будители. В началото започнахме с посещения по читалища, пенсионерски клубове, общини, музеи, но се оказа, че възрастните хора са изгубили интерес към родното. В лицето на децата намерих съмишленици, съюзници за каузата ми "Незабравимата България". Аз не искам да съм популярен, а да запаля искрата, която да породи големия пожар. Аз, казвам го и на малчуганите, съм батко Искрен - не съм д-р Красимиров, не съм режисьор, актьор и човек писал книги. Аз съм просто батко Искрен, който пътува пеша или на кон, дори на магаре. Най-често с влак или друг обществен превоз. Мисията днес изисква да бъда близо до хората, за да видя мъките и неволите. Така е и казал Ботев - който живее до народа, той може да отговори на исканията му. Пет години обикалям. В момента идва влака и тръгвам от Сливен. Нямам личен живот, примирил съм се".

Будителската дейност на Красимиров е съсредоточена върху националните и отечествени добродетели като любов и почит към старинното българско, благоволение пред дейците и строителите на националното верую.

"Често ме питат къде са Ботев и Левски днес, къде и каква е ролята на родолюбието. Наричат ме новият Ботев. Аз съм скромен човек, не харесвам тези сравнения. Имам себе си за прост работник, какъвто е бил Левски - посветени на една мечта за освобождение и просвещение. Съмишленици имам за проектите, с които се занимавам. В същината на делото съм сам. С повече желание, със себераздаване, със стъпка по стъпка, може би ще направим Българията, за която са мечтали нашите деди. Да си будител означава да усмихнеш децата. Трябва да ги научиш да изкоренят онова, с което сме популярни - злобата, разиденението. Не мисля да се отказвам докато съм жив. Ще продължавам, защото вярвам, че има нужда от мен".

Първи ноември също така е училищен празник, защото България не само "дължи всичко на своето национално училище", както казва Иван Шишманов, а и защото "Бъдещето на България е такова, каквото го приготвим в училище", твърдят думите на Константин Величков.

И днес учителят е основен будител - неотменим и вечно търсен в ежедневието на българина, при възход и по време на падение. Той е водач на нацията за по-добри бъднини и неговото оръжие е съвестта и знанието.

Мартен Калеев е писател и общественик, почетен гражданин на Монтана. Роденият във Вършец творец е председател на дружеството на писателите в област Монтана и главен редактор на Алманах "Огоста". Член на СБЖ и носител на престижната награда "Златното перо" за цялостен принос. Автор e на сборници с разкази, новели, есета, стихосбирки, романи, сценарии, публицистика, а освен това е и учител.

"В делника на всекиго има място за просветители и будители - онези духовни люде, апелиращи към мъдрост. Закон е, че всяка епоха се нуждае от умни хора, отдадени на народ и родина, на просвещение и знание, които по-късно се превръщат в големите държавници. Това са радетелите за българщината. Аз съм един от мнозината, работещи в сферата на образованието. Срещал съм се с образоването на младите души, опитвайки се да превърнем от тях светъл лъч последователи. Гордея се, че съм учител. От тази титла учител няма по-висока, не е случайно, че към Христос са се обръщали с Учителю. Една нация може да се съществува от много националности. Когато те изповядват представата, че са българи, че се гордеят, значи в усещането за принадлежност има стойност, която предвижда развитие и занапред. Днес е суматоха - всеки е авторитет, отричащ другите като такива. Нашето общество е поляризирано, но не само на политическо ниво. Трудно е да определим кой точно сегмент се нуждае повече от просвещение, но има прослойки с разрушителни навици. Години наред се трупат грешки и проблеми, които не се решават от години. Законодателната ни система не е на висотата на живота и делника. Няма капацитет, който да ражда големите идеи, от които следват големите промени, водещи качествената промяна. Хора днес си мислят, че може без образование, без възпитание, без ценности. Не, не може. Рано или късно ще стигнем до парадокс да не се разбираме със самите себе си, ако не се осъзнаем".

Просвещението води след себе си политическа свобода, а не политическата свобода - просвещение, продължихме разговора с Мартен Калеев.

"Моята дейност е такава, която съответства на званието учител - това е призвание и звание, професия, амплоа, другото алтер его. Просветителска ли е дейността ми? Сред моите ученици има такива с доказани биографии. Аз съм помогнал на някакъв етап от тяхното осъзнаване, че на този свят кариерата не е самоцел, а преодоляване чрез усилие, за да достигнеш до нов етап от собственото усъвършенстване. Трябва да се озовем на онова място, на което ще можем реализирайки се, да отдаваш своя духовен потенциал. Иска ми се да вярвам, че в този смисъл аз съм успял да предам духовното не само като учител, но и като писател и журналист. Това, което трябва на нашата нация, е представата за надежност. Спомнете си Вазов - народът как е ходил под терасата му... Този ден на Народните будители има своята история с много перипети, но това показва нуждата на обществото, че има ценности, наречени духовни. Този ден трябва да е през цялата година. Същността е в създаването на идейна и сериозна стойност, която обществото да споделя и изповядва. Не е от значение кога си роден, а да измериш кое е важно и кое не е. Иска ми се да спрем болезнените тенденции - разрушителните стихии, да бъдем най-бързо изчезващи, да не избиваме интелектуалците си. Без духовност няма нация, няма държавност, просто ще изчезнем някой ден".

Борислав Радославов е журналист и писател от Зверино, където членува в инициативния комитет от патриотични българи. Автор е и на четири книги, сред които "Дядо Добри. Светецът от Байлово". За патриота, който разказва истории за лековитата сила на вярата в своята книга "Чудодейните места в България", най-важната история е предаваната на следващите поколения.

"Тази енергия, която усещам, нещата, които виждам около мен, се стремя да ги развивам, за да проправям пътеки и да изграждаме онова, което липсва. В нашата страна има достатъчно примери за доброта, но са неразкрити и неразказани. Такъв е Биляна Савова - жена, която изведнъж получава удар от съдбата, прикована е на количка. Мобилизира се, започва битка за оцеляване, а по-късно, вече преоткрила себе си, намира път и създава фондация, която помага на хората с множествена склероза. Анастас Иванов от живописното родопско село Чопманово със собствени средства и усилия предприема инициативата да гради и ремонтира параклиси и църкви. Той е сочен като новия дядо Добри - дава живота си за вярата, съгражда я физически и духовно. Чувствам се зареден от хубавите примери, от активността и дейността, от даването на сърцето и душата за развитието. Днешната будителска дейност има своята насока, хоризонтите и са различни. Имаме нужда от единност, да бъдем заедно като един юмрук, какъвто е заветът на хан Кубрат. Васил Левски казва, че всичко се състои в задружните усилия, а интригата спира народната работа".

От няколко години журналистът от Зверино е организатор на мъжкото ледено хоро във водите на река Златица, с което в мездренското село отбелязват Йордановден. Носител е на отличието "Сърце и слово срещу наркотиците" и наградата в категория "Реформа в съдебната система".

"Опитвам се да се погледна отстрани, за да видя грешките си, да извлека позитивното. Аз съм човек, който дава тласък и порив на своята дейност - традиции, обичаи, чествания и тържества. Благодарен съм на хората, които пазят делото. Трябва да ангажираме всекиго - да бъдем заедно всички. Всеки е съвременен будител, стига да пожелае да използва своята светлина. Вазов пише, че всякоя възраст, класа, пол, занятье зимаше участие в това предприятие. Против съм политизирането на просвещението. Да бъдеш будител и вдъхновител означава да нямаш користни цели".


Видински ученици участваха в литературен конкурс за есе на тема "Народните будители- страдание, вдъхновение и надежда", организиран от читалище "Цвят" по повод 1 ноември. С тях разговаря Йорданка Петрова.

"Будителите са вдъхновение, страдание и надежда... Днес това са учителите - онези, които често пренебрегваме, но ни показват път към знанията". 

Не се гаси туй, що не гасне, пише през 1883 година Иван Вазов.... и със сигурност е бил прав.


Още от Посоките на делника