Кипарисът е свещено и гробищно дърво и в християнската, и в мюсюлманската траурна символика

Лидия Кирилова: Босилекът е най-често използваното растение в българските християнски погребални ритуали

Лидия Кирилова

В събота е Архангелова задушница, когато се отправяме към гробищата, за да почетем своите близки покойници. Какви са характерните компоненти в тъжните християнски ритуали, има ли сходни елементи при поклоненията и погребенията между християнската и мюсюлманската традиция в Източните Родопи? Лидия Кирилова, уредник в Природонаучния отдел на Регионалния исторически музей в Кърджали, поднася интересни данни по темата,в звуковия файл:

Лидия Кирилова: Растенията са неделима част от погребалната обредност. Те символизират безсмъртието на душата и са основен декориративен елемент в гробищните паркове. При много от обичаите в Източните Родопи ясно прозират следи от по-ранни вярвания и представи. Съществена роля в християнската погребална обредност се пада на босилека, като основно растение – апотропей, символизиращо цикъла на човешкия живот. Обикновено с него се извършва ритуалното изкъпване на мъртвеца, но той има приложение и в следпогребалното почистване на дома от зли сили, вероятно заради антисептичното действие на съдържащото се в него етерично масло. Това свойство на босилека е било познато още в Древен Египет, Гърция и Рим.

Традиционно мюсюлманите–сунити не използват растения в техния погребален ритуал, но изследването регистрира присъствието на черен бъз, слънчоглед, фасул и царевица. В последните години твърде променена е и традицията им в оформянето на гроба. В миналото само с надгробен камък,днес те, както християните засаждат различни видове цветя и дървета: рози, лалета, зюмбюли, хризантеми, хвойна, кипарис, чинар.

Мюсюлманите–алевии почитат дървото като символ и връзка с божественото. Около техните храмове – гробове на светци често могат да се видят вековни дървета: дъб, хвойна, бряст, клен, дрян, черница. Особено почитани са драката и глогът, като видове, скоито се предпазват от злото. Невенът се явява древен персйски (зороастрийски) елемент в традициите на алевиите за почитане на мъртвите и доказателство за връзка с тази древна религия. 

Виното (лозата) и до ден днешен продължава да бъде задължителен и незаменим обреден компонент в християнските погребални ритуали. С него се прелива мястото, определено за изкопаване на нов гроб, а при погребение в стар, костите на прежде погребаните в него се измиват с вино и отново се закопават на същото място. С вино се осъществяват и преливанията на гроба на третия, деветия, двадесетия и четиридесетия ден след смъртта на починалия, както и при всяко посещение срещу неделя, празник или задушница. В Евхаристията лозата и виното са символ на Христовата кръв

В наши дни житото е основен елемент в християнската погребална обредност, като продължава да символизира безсмъртието на човешката душата.До главата на покойника християните поставят съд с жито, в който се палят свещите. Жито се вари и раздава на всички помени

Един от най-древните и популярни символи на безсмъртието в цял свят е Кипарисът. У нас той е свещено и гробищно дърво, символ на вечна скръб, присъстващ с еднаква сила и в християнската, и в мюсюлманската (орто- и хетеродоксна) траурна символика. Кипарисът е открит като елемент върху четири релефни изображения от оградата на тюрбето на Демир баба.

В Източните Родопи цветята са задължителен елемент, когато се ходи на поклонение при починал християнин. Ако нямат, хората вземат от съседите, но винаги ги заплащат. В с. Пчеларово, когато някай почине през пролетта казват: „Ето, Господ те обича, толкова много цветя има напролет!”. На поклонение най-често се носят босилек, чемшир, мушкато, роза, хризантема, лале, маргаритка, зюмбюл и карамфил в по-ново време.

Съвременните турци–сунити често изграждат своите надгробия от мрамор, върху които може да се видят изображения на лале и роза, символите на Аллах и Пророка Мохамед. Те засаждат върху гробовете на своите близки различни видове цветя, основно луковични – лале и зюмбюл, хризантема, розови храсти.

В с. Мургово има традиция, когато се грее водата за ритуалното къпане на мъртвеца, първите съчки, с които се пали огънят задължително трябва да бъдат от черен бъз.

При алевиите от Източните Родопи, след установяване на смъртта, мъртвият се прикадява с „бухур” (тамян), поставен на керемида. Всички, които влизат при покойника също си накадяват ръцете и поглаждат лицето си.



Още от Денят на Радио Кърджали