Да бъдем милостиви към ближните и враговете ни

''По пътя към храма'', 15.11.2020 г.

Осма неделя след Неделя подир Въздвижение, която отбелязваме днес, Бог ни открива, че милосърдието, грижата за нашия ближен трябва да бъде неизменна част от нашия духовен и социален живот. В притчата за добрия самарянин Господ Иисус Христос ни открива смисъла на духовния живот и произхождащите от това дела, като момент, който е гарант за истинско служение на Бог.

"А кой е моят ближен?" (Лука 10:29)

"Братя и сестри! За мнозина хора, в това число и наши съвременници думата "ближен" си остава с неизяснен смисъл. Действително, нерядко най-близките по природа, по кръв - мъж и жена, родители и деца, братя и сестри си стават не просто чужди, но даже и врагове. А случва се, че хора, за чието съществувание до вчера не сме и подозирали, днес влизат в нашия живот и стават най-близките ни хора. Затова въпросът, зададен на Спасителя: "Кой е моят ближен? Кого аз трябва да обичам като самия себе си?" не е бил случаен.

Въпросът действително е важен за християните. Чрез истинско отношение към човека придобиваме истинско отношение към Бога. Невъзможно е, казват светите отци, да се спасиш, освен чрез ближния.

Въпросът е важен и за нехристияните: нали животът на всеки е една непрестанна върволица от срещи. В това число и със самия себе си.

Бог е по-близо до всеки човек, отколкото събратята по човечество, поради образа Божи, който е вложил в човека. Бог е по-близо в щастието и радостта, Бог е по-близо в болката, Бог е вътре в човека - по-близо няма накъде. Самарянинът е помогнал, а Бог е бил в страдалеца и, когато нещастникът оздравял, Бог останал лежащ на пътя, останал на Голгота. Всеки човек е наш ближен: идващият по пътя, нападащият на пътя, помагащият по пътя. Бог е вътре в нас, Той ни казва: ближен е другият, различен от тебе и в същото време равен на тебе дотолкова, че да го обичаш, както обичаш Бога.

Мнозина си мислят, че обичат Бога и своя ближен, но тъй като нямат любов в сърцата си, те се самозаблуждават, защото делата им показват, че те обичат само своите желания и самите себе си, а не Бога и своя ближен. Любовта трябва да е в сърцето, а не в думите, тя се познава по делата, а не по словата. Нека, както ни призовава и свети апостол и евангелист Иоан Богослов, да обичаме "не с думи..., а с дела и истина!" (1 Иоан. 3:8). Амин."

Иконом Йоан Карамихалев

В рубриката "Съвременна Библия" - около емблематичната дата 10 ноември да отговорим на интересен въпрос: "Какво е мислил Христос за политиците и политическите системи на своето време?" Ще се учудите да разберете, че те не са Го дразнили, нито пък се е занимавал да им опонира. Това е учудващо, след като видите някои от делата им. Ирод Велики е човек, способен да убие майка си. Синът му Ирод Антипа обезглавява Йоан Кръстител, за да угоди на една кръшна танцьорка. Пилат избива поклонници от Галилея до жертвения олтар в Йерусалимския храм. Да не говорим за кесаря, комуто Христос въздава полагащото му се. По това време в Рим царува Тиберий - абсолютно извратен и жесток човек. Именно сред тази политическа тъмнина, управлявана от зверове, Бог извърши най-великото освободително дело във вселената. Явно за Него политиката няма толкова голямо значение. Когато си светлина, политиката не ти пречи да светиш.

Слушайте ни всяка неделя сутрин след новините в 8:00 ч. и в ранното утро на понеделник от 01:00 ч. през нощта.


Още от По пътя към храма