Андрей Кортунов: Байдън ще опита да създаде единен западен фронт срещу Русия и Китай

Интервю на Ангел Григоров с Андрей Кортунов в предаването „Събота 150“

Какво означава за Москва победата на Джо Байдън? А плановете му да укрепи евро-атлантическото партньорство? Как ще се развият зациклилите по времето на Тръмп руско-американски преговори за контрола над ядрените оръжия? В предаването „Събота 150“ отговори на тези въпроси даде Андрей Кортунов, генерален директор и член на президиума на руския съвет по международни отношения. 

Кандидатът от Демократическата партия Джо Байдън вече обеща да преподпише руско-американския Договор за ограничаване и съкращаване на стратегическите настъпателни оръжия. Може ли Москва да очаква от бъдещата администрация на Байдън по-отговорен и професионален подход към проблемите на стратегическата стабилност? 

Байдън се отнася към този договор много по-сериозно от президента Тръмп. Удължаването на действието на договора е напълно възможно, освен ако не попречат републиканците в Конгреса. Те могат да се обявят против не защото договорът е лош, а защото го подкрепя Байдън. Но даже и да бъде удължен, не мисля, че Байдън или някой друг американски лидер може да възстанови напълно институциите и механизмите на двустранния руско-американски контрол над стратегическите оръжия. 

По всяка вероятност американците ще акцентират върху необходимостта от привличането на Китай. Байдън ще се опитва да направи този договор многостранен, като същевременно ще иска да бъдат изключени ядрените арсенали на съюзниците му Франция и Великобритания. От друга страна може да се предположи, че една от целите на Съединените щати ще бъде да постигнат някакви ограничения за руското тактическо ядрено оръжие в Европа. Тази цел, разбира се, е трудно постижима, имайки предвид, че руската страна възприема твърде болезнено опитите за включване на тактическите системи в нови споразумения.

Даже договорът да бъде удължен, което, разбира се, не би било лошо, трябва да си даваме сметка, че старите механизми за контрол на оръжията, наследени от 70-те години на миналия век, са вече морално остарели. Трябва всички заедно - Русия, Съединените щати, европейските страни, Китай - да търсим нови принципи в този контрол, насочени към ограничаване не на количествените показатели, а на качествените: как да бъдат блокирани най-опасните тенденции в развитието на военните технологии, как да се установи справедлив многостранен баланс, да се обезпечи изпълнението на споразуменията.

От Байдън се очаква да укрепи поразклатеното при Тръмп евроатлантическо единство. Какво би означавало това за отношенията на Русия с европейските страни?

Не всичко, разбира се, може да бъде възстановено и някои политически насоки на Тръмп ще бъдат съхранени. Между другото, струва ми се, че представата, че Тръмп е разрушил трансатлантическите отношения е малко преувеличена. Ако оставим настрана предизвикателните му изказвания за НАТО и Евросъюза, като цяло би било неправилно да се каже, че е нанесъл голяма вреда на Северноатлантическия съюз. Фактически беше увеличено американското финансиране. Американското участие в укрепването на източния фланг на НАТО също беше доста активно. 

Безспорно Байдън ще върви по пътя на укрепването на Атлантическия съюз и ще се старае да създаде единен западен фронт и срещу Русия, и срещу Китай. Много обаче ще зависи от това дали той ще бъде готов или не да търси компромиси с европейските си партньори. Например за газопровода "Северен поток 2".

Още не е ясно доколко Байдън ще се съобразява с мнението на европейците при изграждането на отношенията си с Русия и с Китай. Европейците може да окажат смекчаващо влияние на американската политика. Но ако няма такова смекчаващо влияние и Байдън като Тръмп се опитва да извива ръцете на съюзниците си, тогава възниква въпросът как точно възнамерява да възстановява атлантическото единство. 

За администрацията на Тръмп най-големият противник на Съединените беше Китай, а не Русия. Как ще се променят отношенията в триъгълника Пекин - Москва - Вашингтон с идването на Байдън на власт?

Байдън многократно каза, че вижда Китай като стратегически конкурент, докато Русия е най-явният противник на Съединените щати. По принцип е възможен вариант, при който вместо да водят политика на двойно възпиране, т.е. на едновременен натиск над Русия и Китай, Съединените щати ще се опитат да разделят тези две страни. Да се договорят с Пекин и да продължат да засилват натиска над Москва, приемайки, че именно тя е слабото звено в този съюз. Теоретично е възможно, но е малко вероятно. 

Байдън ще се стреми към постигане на търговско споразумение с Китай. Всъщност към това се стремеше и Тръмп. И ако не бяха пандемията и глобалната рецесия, може би щеше да го постигне още тази година. Байдън ще продължи тези усилия и не изключвам през 2021-ва да бъде подписано някакво споразумение. Това обаче няма да спре стратегическата конкуренция между двете страни. Ще продължи противопоставянето не само в търговията, но и в технологичното развитие. Ще има и геополитически сблъсъци и в Южнокитайско море, и вероятно около Тайван. Байдън ще използва и по-активно възможностите на Съединените щати за натиск над Китай по линия на правата на човека. 

Не мисля обаче, че е реалистично да се разчита, че Китай и Русия могат да бъдат разделени по някакъв начин. През последните години отношенията между Москва и Пекин дотолкова укрепнаха, двете страни са толкова важни една за друга, че се съмнявам, че някакви действия на Съединените щати биха могли да разрушат руско-китайските връзки. Поне докато на власт в Пекин и Москва са съответно Си Цзинпин и Владимир Путин.

Според вас коя концепция по-адекватно описва международните отношения в днешно време: американската за съперничеството между великите държавиили руската за многополюсния свят“?

Можем да говорим за това накъде върви съвременният свят и за това накъде трябва да върви, за да бъдат намалени заплахите, повишена стабилността, укрепена глобалната управляемост. Опасявам се, че вървим не към многополюсен, а към някакъв двуполюсен модел. Към противопоставяне на Изтока и Запада, на либералните и нелибералните системи, на атлантизма и евразийството. Ако Байдън успее да укрепи атлантическия съюз, това ще означава фактически укрепване на двуполюсния модел. 

Ако говорим за това накъде бихме искали да върви светът, не мисля, че това пак би бил многополюсен модел. Този модел е невъзможен във вида, в който го представяха през 90-те години. Струва ми се, че е много важна многостранността, т.е. развитието на институции и механизми, които биха създали равни възможности за всички - не само за великите държави, но и за средните по големина и за малките. 

Ако светът ще се развива в посока двуполюсен модел, ще се намалят възможностите на всички участници в международните отношения за избор. Ще се лиши световният ред от цялата палитра цветове и той ще се превърне в черно-бяла конструкция. Чисто технически двуполюсният модел от ХХ век не може да бъде възпроизведен в международната система на новото столетие. 

Интервюто с Андрей Кортунов можете да чуете в звуковия файл. 

Още от Събота 150