Свободата, която може да боли

За живота на мечките и хората в бившите соц страни разказва Витолд Шабловски

Интервю на Лъчезар Вълев с Милена Милева в предаването ''Изотопия''


"Да учиш на свобода създания, които никога не са били свободни. Стъпка по стъпка, малко по малко. Внимателно..."

С тези думи полският журналист Витолд Шабловски описва адаптацията на спасените танцуващи мечки след настаняването им в парка край Белица, наречен от него "лаборатория на свободата". Адаптацията им към това, което е трябвало да бъде нормално, естествено за тях. 

Книгата "Танцуващите мечки. Истински истории за тоталитарна абстиненция", публикувана на български от издателство "Парадокс", е написана в хибриден стил между художествен текст и репортаж

Тя е резултат от обиколките на Шабловски из страните от Централна и Източна Европа, в това число и България. У нас той се среща с бивши мечкадари и с природозащитници, работещи по спасяването на кафявите създания. Как е описан сблъсъкът със свободата в "Изотопия" разказа преводачката на книгата Милена Милева:

"Сравнявайки опита на хората, работещи в парка край Белица, които постепенно са приучавали мечките да живеят сами, как сами да се грижат за прехраната си, как сами да общуват. След като вече са им свалени веригите, наложени от човека, той започва да търси аналогии в този труден път към свободата. Затова, че демокрацията не е нещо лесно. Не е толкова лесно изведнъж да ти кажат: "Ето, ти си свободен, прави каквото искаш. Живей според собствените си желания и мечти."

Две огледални части изграждат книгата на Шабловски. Заглавията на главите и в двете са еднакви: Любов, Свобода, Преговори, История, Инстинкти, Хибернация. В първата част са историите за живота на освободени мечки, а втората включва литературни репортажи от бивши соц страни - Естония, Албания, Грузия.

"След рухването на тоталитарните режими в соц лагера глътките нов живот бяха приемани жадно, с огромни очаквания за розово бъдеще. Нови вкусове, нови възможности, нови хоризонти", пише Шабловски, който изследва реакциите на човека в новите социално-политически условия.

Сладки обещания без покритие. Като увити в лъскав станиол бонбони, които подхвърлят на мечките. Единственото лъскаво обаче тук е опаковката. За това бонбонче и хората се изправят на задни лапи и започват да танцуват. Шабловски описва трудния опит в новия свободен свят.

Преводачката Милена Милева продължава: "Шабловски разказва историята на полякиня, която остава без дом и отива да проси на една от лондонските гари. Разказва историите на руснаците в Естония, които изведнъж се оказват като чужденци и биват наричани окупатори в страна, която смятат за своя родина. По този начин всъщност ни въвежда в темата за това лесно ли е човек от робство да премине към свобода и как всеки го преживява по своему."

Свободата се дава на мечките постепенно, на малки порции. Не можеш да я дадеш цялата наведнъж, защото ще се задавят. За мечки ли си говорим всъщност? Шабловски пише как ни се отразяват промените, в които изведнъж сме хвърлени и ние, и мечките.

Милена Милева допълва, че мечките в парка край Белица не могат да живеят по същия начин, по който дивите. Въпреки полаганите за тях грижи, много трудно се научават да си правят място за зимен сън, сами да си търсят храна. Прекалено дълго някой друг се е грижил за тях. 

А ние научихме ли се на самостоятелност за последните 30 години? Ако се обърнем към подзаглавието за тоталитарната абстиненция, колко трае тя и още ли сме в нея? Според Милева продължаваме да се учим. "Ученето, както се оказва, е сложен и дълъг процес. Освен това понятията "свобода" и "демокрация" се разбират различно от хората."

"Свободата боли. И ще боли", пише Шабловски в книгата. 

Готови ли сме да платим за нея повече, отколкото танцуващите мечки? Чуйте от интервюто в звуковия файл. 

Снимки в публикацията: издателство "Парадокс"