Актьорът Свилен Стоянов за театъра през човешката съдба

За любовта към театъра, за театъра през човешката съдба, за богатия творчески път, за публиката, за ценните приятелства, вдъхновението и за хората, които не могат без морето разказва актьорът Свилен Стоянов в интервю на Даниела Стойнова.

Актьорът от Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ бе удостоен с годишната награда на клуб „Отворено общество“ „За принос в областта на културата на град Варна“ 2020.

От позицията на човек, който има 40 творчески сезона, сигурно е шаблонно да се каже така, но сигурно животът Ви е театър?

Да. Когато поглеждам назад във времето, във връзка и със 100- годишнината на театъра,  която ще отбележим след 4 месеца, наистина мога да кажа, че това е много интересен път за мен. Казвам го леко дистанцирано от себе си, винаги съм го твърдял.  Продължавам да считам, че развитието на един артист, по същество, е тогава, когато той влиза в редица заглавия, различни жанрове, в една трупа, която по някакъв начин го отглежда.  Имах голям шанс да бъда в трупата на варненския театър, да се срещна с невероятни творци от различни поколения, които да ме респектират, да изискват от мен, и добронамерено и приятелск да се опитат да подксакажат посоките,  където има какво да се усъвършенсвта.

Нека да кажем имена, защото сигурно са изиграли голяма роля при формирането Ви като актьор?

Една личност, която българската публика обича и много цени. Това е голямата българска актриса Грациела Бъчварова. За нея мога да говоря с часове, а може би безкрай. Шансът ми беше да я срещна в първия ми камерен диопломен спектакъл – „Салют, динозаври“,  да направим 55 предтавления заедно, да станем приятели и духовно близки хора за цял живот. И досега  ние си сверяваме часовника в отношението към един или друг спекаткъл, ние анализираме по свой начин, имаме сходни виждания за търсенето на театъра през човешката съдба.

Колко години имате на сцената и как човек гледа на наградите от тази позиция?

Тази награда (Наградата на клуб „Отворено общество“ – бел.ред.) много ме зарадва, защото идва в един етап, в който аз правя някаква равносметка в моя творчески път. Тъй като влизам в 40-ия си творчески сезон и той е изцяло посветен на варненската публика. Моето развитие е свързано с живота на варненския театър. Затова гледам на тази награда с особена светлина.  Тя за мен е знакова от гледна точка на отношението на широката общественост, както към моето изкуство, така и към моя театър, на който аз съм се посветил.

След толкова години остана ли роля, която си казвате „не можах да изиграя, а толкова исках“?

Аз съм щастлив, защото съм играл в различни постановки. (…) Изключително много се радвам, но винаги актьорът се разминава с неща, които би искал да играе.  Все повече се оказват желанията и идеаите, а тяхната реализация е донякъде.

Много искам да направя спектакъл за морските хора и морето. Проивличат ме Варна и морето. Ако намеря подходящия тектм, искам да разкажа за хората, които живеят при морето, които се събуждат до морето и не могат да дишат без него.  Така че, това ще е един спектакъл за морето и хората, които не могата без него.

Цялото интервю на Даниела Стойнова със Свилен Стоянов чуйте в звуковия файл: