Ваксината ще промени играта, но не веднага

Репортаж на Марта Младенова за предаването „Събота 150“

„Ваксината със сигурност ще промени играта, но не веднага. Ще отнеме време да се ваксинират първо най-уязвимите групи, а и ние ще трябва да продължим да спазваме социална дистанция и други мерки срещу разпространението на коронавируса. Освен това ще има хора, които ще откажат да се ваксинират. Въпреки всичко успешните резултати на първите ваксини са много добра новина. Ако успеем да ваксинираме около две трети от хората по света, ще можем да овладеем разпространението на вируса“.

Това каза пред БНР Андреа Тейлър, която е част от екипа на Световния здравен център за иновации към университета в Дюк. Тя е убедена, че едно от първите предизвикателства е осигуряването на ваксини, с което богатите западни държави със сигурност ще се правят по-добре. 

„Ние обаче мислим, че бедните страни няма да имат достъп до ваксината и ще трябва да разчитат единствено на Ковакс, а това ще осигури ваксиниране на около 20% от населението. Със сигурност няма да е достатъчно“.

Ковакс е световен механизъм за безвъзмездно доставяне на бъдещата ваксина срещу Covid-19, който цели да осигури справедлив достъп до нея.

Добрите новини дойдоха от ваксината на Оксфорд/Астра Зенека миналата седмица, тъй като тя ще струва 3-4 долара на доза за бедните страни. Те имат фабрики, които могат да осигурят производството на ваксината на място и изобщо стратегията им е насочена към страни с бедно и нискодоходно население“.

Именно тази ваксина е спасението за бедните държави не само заради ниската си цена, допълни в предаването „Събота 150“ Антъни Макдонъл от Центъра за световно развитие в Европа, където е създаден модел за разпространението на ваксината срещу Covid-19: 

„Ваксината на „Пфайзер“ трябва да бъде съхранявана при минус 70 градуса по Целзий, което е много трудно. Разработеният от „Модерна“ препарат изисква съхранение при минус 20 градуса, което също е доста сериозно предизвикателство. В същото време ваксината на „Оксфорд/Астра Зенека“ изисква между 2 и 8 градуса, за да бъде правилно съхранена, което е в пъти по-лесно за изпълнение“. 

Това е единственото възможно за бедните страни, които не могат да си позволят почти военната подготовка, която се извършва в Съединените щати и част от западноевропейските държави. Именно богатите дори се презапасяват с ваксини и се опитват да осигурят от повече от един вид ваксина, защото различните разработки са подходящи за различни групи от хора, допълни Тейлър: 

„Те не знаят коя ваксина ще бъде успешна и коя първа ще достигне до пазара. Ето защо държавите инвестират в технологии, които са им нужни за съхранението. Освен това самите ваксини ще са им нужни с години“. 

Освен съхранението сериозно предизвикателство е и доставката на ваксините. Някои държави ще се опитат да произвеждат ваксините на собствена територия. Не е изключено и изграждането на нова инфраструктура за производство на ваксини, категоричен е Антъни Макдонъл. 

Първите, които ще бъдат ваксинирани, са уязвимите групи - възрастните хора, пациентите с хронични заболявания, при които Covid-19 почти сигурно ще доведе до усложнения, както и медицинския персонал. Това е имунизационният план, създаден в Обединеното кралство и най-вероятно към такъв модел ще се насочат повечето държави. Именно на него се базира и последният модел, създаден от екипа на Макдонъл.

„Надеждата ми е, че няма да остане част от света, в която няма да е запознала ваксинация, догодина. Ние обаче няма да успеем да ваксинираме всички хора. Въпреки това светът ще бъде по-сигурно място, ако успеем да дистрибутираме ваксината навсякъде. Сега знаем много повече за вируса, затова най-вероятно навсякъде ще се започне с ваксинирането на по-възрастните хора, тези над 65-годишна възраст“. 

По думите на Андреа Тейлър има много други въпроси, които трябва да бъдат уредени, освен просто да има разработена ваксина

„Например, трябва да бъдат осигурени доставки и на консумативи, за да сме сигурни, че ще се стигне до ваксинация на хората. Това обаче е огромно количество консумативи, които най-вероятно ще бъдат транспортирани по море, а не по въздуха. Ето защо е необходимо те да са напълно готови и когато има одобрена ваксина, да потеглят към крайната си точка“.

И двамата анализатори са категорични, че цената на ваксините има значение. Това ще е фактор, който ще е водещ през следващите две-три години, докато на пазара не се появят достатъчно алтернативни ваксини. А ще има ли достатъчно дози?

Изчисленията ни сочат, че ще минат две или три години преди да имаме достатъчно“. В глобален мащаб, категорична е Андреа Тейлър, която не изключва възможността извън напълно обективните научни и логистични предизвикателства, справянето с пандемията да се сблъска с проблеми от геополитически характер. 

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл.
Още от Събота 150