Антъни Блинкън – част от сглобяването на световния ред

Коментар на Калина Андролова в ''Политически НЕкоректно''

Джо Байдън оповести своето решение да постави дългогодишния си съветник по външна политика Антъни Блинкeн на върха на държавния департамент. Блинкeн е типичен представител на глобалисткия елит, който следва политиката на хегемониален външнополитически диктат и интервенции. Той подкрепя коригиращите намеси под формата на „износ на демокрация“, ако това е свързано с националния интерес на САЩ – например решенията за Ирак, Либия, Сирия и бивша Югославия. По времето на Барак Обама Антъни Блинкън настоява за директно ангажиране на САЩ за сваляне на режима на Башар Асад. Изборът на Байдън е неприятен ход за Русия, тъй като бъдещият държавен секретар е добре очертан русофоб, който винаги е настоявал за политика на тотална изолация на Русия. „Америка е готова да води света, а не да се оттегля“, казва Джо Байдън. С което става ясно, че възнамерява да отклони САЩ от едностранната програма на Тръмп „America First“и да продължи с неолиберализъм и глобализация.

Антъни Блинкън е син на банкер и дипломат. Баща му Доналд Блинкън е забележителна фигура - той е съосновател на инвестиционна банка, бил е ръководител на университета в Ню Йорк, бил е посланик на САЩ в Унгария, а също така е и много близък приятел на Джордж Сорос. Някак логично се подреждат събитията. След развода на родителите си Антъни заминава с майка си Юдит Фрем в Париж, където тя се омъжва втори път за Самуел Писар. Вторият баща на Антъни е влиятелен юрист, съветник на няколко американски президенти и почетен попечител на Института „Брукингс“ (глобалистки тинк-танк, който разполага с активи на стойност около половин милиард долара). Писар е преживял Холокоста, а самият Тони Блинкън казва: „Покойният ми втори баща Самуел Писар беше само едно от 900-те деца от неговото училище в Бялисток, Полша, което единствено е оцеляло след 4 години концентрационни лагери“. 

При тази впечатляваща семейна визитка, съвсем очаквано е Антъни Блинкън да бъде част от политическия елит на Америка. Той завършва Харвард и Колумбийския университет. New York Times посочва, че 58-годишният Антъни започва кариерата си в Държавния департамент по времето на Бил Клинтън. Пише речите на президента по външнополитическите въпроси, а също така е част от екипа на Съвета по национална сигурност. Докато Джо Байдън е вицепрезидент, Блинкън е негов съветник по национална сигурност, а през 2015 г. заема поста зам.-държавен секретар. Също така е член на Съвета по международни отношения, който е създаден още през 1921 г., и представлява генератор на стратегиите на САЩ във външната политика. Такова членство не е без значение, тъй като Съветът по международни отношения е площадка за селекция на правилните политически фигури в най-висшия ешелон на американския политически истаблишмънт. Очаква се отношенията на САЩ с Китай да бъдат основното предизвикателство към външнополитическия екип на Байдън, тъй като в момента те се намират в най-ниската точка от десетки години насам. По време на предизборната кампания Тръмп многократно заявяваше, че ако Байдън спечели, то Китай „ще притежава“ Америка. При всички случаи Антъни Блинкън ще има позитивни отношения с Китай, тъй като Демократическата партия традиционно ползва наивната представа, че вътрешната изостаналост на китайската държава все още не й позволява да бъде истински съперник.

Тони Блинкън е партньор в частна инвестиционна компания и има консултантска фирма за оценка на геополитическите рискове заедно с Мишел Флорной, помощник-министър по политическите въпроси към Пентагона от времето на Обама. Говори се, че има вероятност именно Мишел Флорной да бъде посочена от Байдън за министър на отбраната. Цялата тази картинка на политически и бизнес свързаности само доказва мрежовата структура на властта в САЩ и невъзможността да се допусне случайност, каквато беше тактически допусната с Доналд Тръмп. Властовата прослойка е затворено общество, в което такива като Антъни Блинкън попадат по рождение, а други извървяват трудния път за получаване на достъп. При всички случаи обаче опциите са за доверени лица и дълго подготвяни фигури.

Израел приветства избора на Блинкън. Бившият външен министър на Израел Ципи Ливни намира, че Блинкън е най-добрият дипломат на Байдън и че назначението му представлява промяната, от която светът се нуждае. Тя е убедена, че Тони ще работи за интересите на Израел. Според Ципи Ливни Блинкън ще върне външната политика на САЩ обратно към мултилатерализъм и многостранно сътрудничество, което било „напълно изоставено от администрацията на Тръмп“. Интересен е фактът, че Морис Блинкън, дядото на Тони, който е роден в Киев, но емигрира в САЩ, е един от най-ранните поддръжници на Израел. Той основава институт, чийто доклади за Палестина и мигрантите, спомагат да се убеди правителството на САЩ да подкрепи създаването на държавата Израел.

Демократите представят тезата, че Тръмп е разочаровал много американски съюзници, особено в Европа, с антагонистичния си подход към НАТО и търговските отношения. Камала Харис заяви: „Ще трябва да сглобим и подновим съюзите на Америка, да укрепим институциите за национална сигурност и външна политика, да разширим и развием интересите на нашата нация“. Базовата стратегия за сигурност на САЩ е да се разрушават възможностите на всяка държава, съюз или коалиция от държави, които биха могли да акумулират достатъчно икономическа и военна мощ, за да противоречат на американската планетарна доминация. Дестабилизирането на Европейския съюз и въвличането му в проблемни сюжети като миграция, тероризъм и свръхнеолиберален фанатизъм е типичен пример за подобен подход. Така че сглобяването, за което Камала Харис искрено говори, представлява и форма на разглобяване. 

Още от Политически НЕкоректно