Още една тухла в стената

''Стената'' на ''Пинк Флойд'' 40 години по-късно

Психоанализата, големите идеологии, тоталитарните диктатури, самотата, изолацията – "Стената", албумът на "Пинк Флойд" от 1979 г., сякаш обхващаше големите теми на ХХ век. Създаден по време на Студената война, той значеше различни неща за хората от двете страни на Желязната завеса, после се превърна се в символ на падането на Берлинската стена. Едноименният филм на Алън Паркър от 1982 г. с анимациите на Джералд Скарф допълни и разви внушенията на албума. 

40 години по-късно "Стената" е все толкова актуален, а отделните му тракове или глави от повествование, или тухли в стената ни казват други неща, но все така убедително, тревожно и сякаш лично на нас.

Днес, когато сме отново затворени – веднъж зад стените на домовете си и втори път във виртуалните светове, които колкото ни свързват, толкова ни и ограждат от света, "Нашият ден" търси новото съдържание, с което свързваме внушенията на "Стената". Мария Мира Христова разговаря с Калин Гайтанджиев, психолог с професионална практика в затвор и училище – два от метафоричните топоси на "Стената".

"Романтичният етап на карантината свърши, казва Гайтанджиев улавяйки пулса на днешния ден. Вече не пеем по балконите. Все повече се усещаме като затворници, притиснати от стени, изолирани и отделени от другите." Песента Comfortably Numb/Комфортно вцепенен сякаш описва състоянието ни. 

Още от Нашият ден