За стените на психичното здраве в условия на криза

Калин Гайтанджиев: Изгубили сме умението да бъдем автентични

Децата могат да бъдат най-големите учители, смята психологът

| обновено на 30.11.20 в 10:19
Разговор на Мария Мира Христова с Калин Гайтанджиев в ''Нашият ден''

За стените на психичното здраве в условия на криза. Кой ги изгражда? Добре ли е да ги има? Как се отразява това на всеки от нас? Това коментира в "Нашият ден" Калин Гайтанджиев, психолог с професионална практика в затвор и в училище, квалифициран семеен терапевт, герой на филма „Калин и отборът на затвора“. 

"Стените са нашите граници. И когато човек поставя граници, които всъщност са необходими, трябва да си дава сметка какви граници поставя. Дали поставя гумени граници, които не позволяват на никой от системата, в която се намираме, да излезе навън, да види какво е и да се върне, или пък на нищо, което е отвън, да влезе вътре при нас и да ни покаже какво е отвънка, са много опасни. Този тип стени предизвикват сериозни психични заболявания. 

От друга страна, ако няма пък никаква стена, ако нямаме никаква граница, не можем да се идентифицираме с хората, които са до нас. Това, на което уча клиентите си, на което уча и децата в  училище, е да имат умението и да слагат преграда пред себе си и да минават през сложените стени. Всичко в този живот е доста динамично и доста цветно

Добрата стена е умението да даваме заявка за себе си. Да казваме: "Аз съм", "Аз искам" и "Това не ми харесва" – това са необходимите стени/граници, които трябва да имаме умението да слагаме."

Децата могат да бъдат най-големите учители

"Техните реакции са изключително автентични. Те могат да ни покажат какво сме, какво сме били и какво сме загубили. Когато работя със семейства, се опитвам да накарам големия човек, когото детето гледа от долу нагоре с възхищение, да се спомни не само какво е правил, когато е бил дете, а какво чувство е изпитвал, когато с него, бидейки дете, са се отнасяли по определен начин. С децата човек трябва да се държи максимално автентично. Ако се опитва да бъде само внимателен – да им спести всичко, което се случва – детето моментално хваща страха ни, гнева ни, тъгата ни. На децата трябва да се казва абсолютно всичко. Като изключително е важен начинът, по който се прави това. Не можеш да скриеш от дете, че си му ядосан... Ние сме загубили умението да говорим през емоциите и да даваме заявка как се чувстваме, изгубили сме умението да бъдем автентични."

Чуйте повече в звуковия файл.


Още от Нашият ден