Съдба на бездомник в студените месеци (Видео)

Репортаж на Ася Пенчева в предаването ''12 + 3''

Ограниченията заради коронавирусната инфекция засегнаха бизнеса, образованието, културата и възможностите ни за живо общуване. Тъй като няма начин да се степенува коя сфера на живота ни е най-пострадала, ще прибавим към списъка с поражения една голяма група от хора - бездомниците.

В зимните месеци грижата за бездомниците в Русе е основно на Червения кръст. Повече от 10 години трапезарията, направена в имот на организацията, е отворена за хората, на които животът им така се е стекъл. Получаваха и баня. Услугата "баня" - това, което ние имаме в другия край на коридора, за тези хора е буржоазен лукс, който през зимата заменя Дунава.

Понеже тази година всичко е различно, бездомниците нямат нито топла храна всеки ден, нито баня. Такива са ограниченията - хората да не се хранят заедно и да не събират на близко разстояние. Топлата храна е заменена с консерви, които трябва да им стигнат за седмица - боб с наденица, русенско варено, пастет, скумрия, сандвичи и една супа. В пакета има и дезинфектант с маска.

"На човек по два сандвича се пада. Слагаме кашкавал и салам, и другото от предния ден пакетирано, супа има - по една супа, в ресторанта са я нагласили, готова, пакетирана, ние само я даваме", каза доброволка от БЧК.

Миналата година общо 48 души са търсили помощ.

Здравко е един от бездомните хора, има увредено зрение:

"Мен ме познава целия град и като рибар, и като строител, бях 15-17 години в Русия, казват ми Здравко руския".

Здравко е загубил жилището си след развода със съпругата си. Поне от 10 години е бездомен.

"Имам познати, като вървя по центъра все някой ми дава някоя стотинка. Аз мога и да прося - нито крадеш, нито мамиш, нито лъжеш. Има хора, които дават, има хора, които не дават, ти не можеш да го хванеш за гушата и да му каже - дай ми".

Васил разказа, че е бездомник от много години. Останал на улицата след семейни проблеми. Работил цял живот в БДЖ.

"Съкратиха ме, на 60 години кой ще те държи на работа, кой те иска на работа. Където и да отида като чуят ЕГН казват - ние ще ти се обадим".

Панайот е благодарен, че получава храна. Разболял се, останал и без дом.

"Имам един приятел, който казва, че не съм работил като поп и казанджия. Уменията ми са много, работил съм какво ли не - най-главната ми професия е майстор хлебар".

Доброволците от Червения кръст са хората, които помагат на бездомните. Антоанета Ябанозова ги организира:

"Това са хора над правилата, те не обичат да спазват правила, нормално е, ние го приемаме, не ги съдим, напротив - уважаваме тяхното желание да имат такъв начин на живот. Мъчим се с каквото можем да ги подпомагаме, но е факт, че те наистина имат нужда от помощ, някои не си го признават, но те има нужда от помощ. Имаме доста нови лица, днес имаме трима нови и вчера трима - 6 нови".

Чувствителността ни към бездомните някак се притъпи в последните години. Тази година всичко е различно. Ресторантите, чийто персонал заделяше по къшей хляб и чиния с яхния за един-двама клетника, са затворени. Работим хоум офис, но не бива да оставяме щедростта ни също да е хоум офис, защото на улицата има хора. Като Здравко, Васил, Панайот и съпругата му.


Още от 12+3