Мерките, ваксините, страховете - моментна снимка седмица след затварянето

Тема на Мария Филева

Какви са настроенията и коментарите седмица след второто по-мащабно затваряне и въвеждане на ограничения у нас - репортаж на „Хоризонт“ събра някои от мненията на граждани и анализатори в опит да сглоби моментна и непредставителна картина.

Снимка: БТА

„Страх ме е за близките ми. Аз съм по-млад човек – не ме е страх за мен“. 

Страхът да прекараш коронавирусната инфекция тежко е сред другите страхове в момента. Някои смятат, че преумората и пренатоварването на медицинските специалисти води до грешки и така постъпилите в болниците не получават адекватно лечение. 

На някои продукти в хранителните магазини цените растат, забелязват трети и дават пример с лимоните и джинджифила, които се използват за засилване на имунитета.

Снимка: БТА

Навсякъде по света има умора от мерките, което се дължи на липсата на ясна перспектива, подчертава политологът Първан Симеонов. 

„И много хора в целия свят, които започнаха мобилизирано, стегнаха се, спазваха правилата - това се превърна в тренд, беше красиво, беше донякъде обществено героично, много хора просто в един момент си казаха – каквито и мерки да се вземат навсякъде по света, в общи линии резултатът е същият. Носят маски на открито, дисциплинирани са и накрая светът навсякъде избухва.“

България отказа твърди мерки. Бидейки и преди коронавируса едно от най-умиращите общества, сега страната ни заема отново позиция на умиращо общество, отбелязва анализаторът.

Снимка: БГНЕС

Част от хората показват умора от мерките и загуба на вяра в тяхната ефективност, категоричен е Първан Симеонов. Според него страхът за джоба поне засега не е толкова голям, колкото е изглеждал през пролетта.

До есента България успяваше да минава между капките. Е, свърши. България вече не минава между капките, а по въздушно-капков път се заразява масово“, коментира Симеонов пред БНР.

Евелина Славкова от „Тренд“ акцентира върху преплитането на икономическите и здравните страхове. През ноември се отчита нов пик на тревожност сред българите. „Страховете на българина през ноември се връщат.“

Снимка: БТА

Остава висок делът на хората, които се тревожат, че няма да намерят необходимите лекарства в аптеките, което според нея се дължи „на психофона“.

Все още финансовите страхове са по-големи, защото не всички са се разболели и не всички тежко преминават през болестта, изтъква Евелина Славкова. 

На този фон на тревожност как звучат някои от изразените пред „Хоризонт“ мнения на граждани:

„Не бих си сложила ваксина, тъй като ваксината е изкуствено заразяване на организма с дадената инфекция и не се знае как ще реагира организмът на различните хора.“

„Не, абсолютно. Никога не съм се ваксинирал за грип или каквато и да е болест, ако няма разяснителна кампания, която да убеди хората, че това е нужно.“

Отказът от ваксини се дължи на разпространението на конспиративни теории, казва Евелина Славкова и припомня данните на „Тренд“, че само 25% от българите посочват, че биха се ваксинирали, докато 45 на сто казват, че не биха го направили.

България в момента е абсолютно представителна за света. Нищо по-различно не се случва“, уточнява Първан Симеонов от „Галъп“, чиито данни са по-различни. Симеонов уточнява, че „43 на сто, които казвах „бих“, хич не е малък дал на фона на няколкото процента, които традиционно се ваксинират (срещу сезонен грип – бел. ред.). 

Още от Преди всички