Петър Карабоев за петте фактора на демократичните избори

Интервю на Николета Атанасова с Петър Карабоев в ''Мрежата''

„Times“ зачеркна 2020-а на корицата си, а тя всъщност беше важна година, защото напомни на човечеството за загърбени от него проблеми – загубена съпричастност, егоцентрични политици, расизъм. Това е и годината, в която САЩ избраха своя нов президент. Този избор ще има отражение в цял свят, така както имаше отражение върху него и изборът на президента Тръмп преди четири години. В „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ журналистът от в. „Дневник“ Петър Карабоев коментира какво научиха обществата и медиите от изборите в САЩ.

„Напоследък казвам, че интересът на българите към президентските избори в САЩ, според мен в огромна степен се дължи на това, че чрез тази тема те говорят за България – за състоянието, в което е българската демокрация, българските медии, политическата класа, правораздаването. Но да се изказваш за нюансите на американската политика е изключително рисково, когато не си живял там, дори и в контекста да се опитваме да научим как да направим по-добра България. И все пак мога да отлича пет фактора, които бяха важни по време на изборите в САЩ."

Пет много важни фактора по време на изборите в САЩ

„Първият е, че американските избори са много децентрализирани и това няма как да го наложим директно върху България. Но начинът, по който бяха проведени тези избори, показа колко е важно хората на място да си гарантират, че в избирателните секции всичко ще бъде по закона, всичко ще бъде спазено. За да може всеки, който участва в този процес, като изпрати данните в Централната избирателна комисия, да няма как тези данни да бъдат оспорени.

Второ – избирателната активност – хората разбраха, че съдбата им и начинът им на живот зависят от това да се вдигнат и да отидат да гласуват.

Третият фактор са съдилищата – нито едно от твърденията на Доналд Тръмп (с изключение на едно малко) за фалшифициране на изборите не бе доказано в съда. Изборите трябва да са прозрачни и честни. 

Което води до следващия фактор и поука за България – трябва да има гражданска активност – структури извън властта, извън партиите, извън медиите дори, които структури да контролират, изискват и наблюдават.

Медиите са петият фактор, от който можем да извлечем поука от американските избори.

След кризата 2008-а по-голямата част от локалните, малки медии бяха буквално изпепелени. На тяхно място се появиха някакви странни сайтове, някакви медии, които претендират да са медии, но всъщност са много токсична пропаганда – било на крайната десница, било на крайната левица. И в крайна сметка, оказа се, че в една демокрация, когато институциите, процедурите, законите, изискват време, за да се произнесат, това е времето, в което медиите трябва да пазят истината и да проверяват твърденията, и да ги опровергават, ако не са истина, и по този начин да бранят демокрацията. Иначе всичко става безсмислено.“

Повлия ли книгата на Боб Удуърд на изборите в САЩ

„Едва ли. Това, което Боб Удуърд прави, е една много, много дълга журналистика, проточена във времето понякога години наред. Тук е важен въпросът къде минава границата между журналистиката и гражданската активност – когато трябва да разкриваш корупцията или да опровергаваш лъжи, не е непременно журналистика. Но да приемем, че неговото е журналистика. Обяснението на Удуърд, че не е оповестил веднага това, което е научил от Доналд Тръм за вируса, е, че му е бил нужен още контекст. Аз съм склонен да повярвам на този аргумент, но също толкова съм склонен да повярвам и че го е направил, защото е искал да натрупа сензационност около премиерата на книгата си.“

Защо няма Боб Удуърд в България

„В САЩ има много сериозна традиция в писането на биографии. Биографията не означава журналист да седи и да преглежда документи и да напасва събития за някого. Това, което Боб Удуърд прави, е да накара политиците да го допуснат до близкия си кръг седмици и месеци наред – да пътува с тях, да става свидетел на избухванията им, да пият кафе с него и на всичко, което се случва около политика. Кажете ми един български политик, който е толкова отворен, че да се съгласи някой журналист да го следва по този начин в продължение на три месеца. Това според мен го няма у нас, защото с попадането във властта в България по някакъв начин човек става ексклузивен, в него вече има някаква мистерия и колкото повече се поддържа тази мистерия и недостъпност, толкова по властен като че ли изглежда той. Доста сбъркано според мен е това разбиране, особено за малка държава като България. Но разказът какво име се случва в делника не присъства за българските политици. Докато хората с власт не отварят прозореца към разказвача за тения свят, всеки опит да се разкаже за този свят – не личния им живот, а ежедневието им, ще изглежда като политическа акция на противници.“

Цялото интервю с Петър Карабоев можете да чуете в звуковия файл.


Още от Мрежата