Благой Иванов: Ако държавата загърби нашето кино, дългосрочно това е услуга за него

Трябва да може да се говори открито за българското кино, смята кинокритикът

| обновено на 13.01.21 в 11:59
Разговор на Мария Мира Христова с Благой Иванов в ''Нашият ден''

Днес е Денят на българското кино. На 13 януари през далечната 1915 година е прожектиран първият български филм "Българан е галант" на режисьора и актьор Васил Гендов и това се приема като началото на осмото изкуство в България16 документални и 23 пълнометражни игрални български филми от последните години ще бъдат достъпни в една от най-големите родни платформи за видеосъдържание. Лентите могат да се гледат безплатно от 4 следобед до полунощ. Сред заглавията са най-новите филми, създадени както с държавна подкрепа от Националния филмов център, така и чрез частно финансиране. 

В Деня на българското кино кинокритикът Благой Иванов коментира в "Нашият ден" съвременното кино, финансирането на кинопродукции, Закона за филмовата индустрия и други проблеми в тази сфера. "Аз съм пословично известен с това, че не съм от най-големите почитатели на българското кино. Разбира се, в старите филми откривам повече смисъл, отколкото в по-новите, така че не всичко, според мен, е лошо. Но:

Ние имаме повредена индустрия в страшно много отношения. Първо, самата индустрия, като такава, отдавна не работи. От друга страна, киното е колективен занаят, освен че е колективно изкуство, когато се произвежда, когато се прави. Т.е. ти дори да си много кадърен режисьор, ако нямаш до себе си добър сценарист, ако нямаш добър екип, онова, което се появява като финален резултат, е меко казано незадоволително. Смятам, че у нас това е един от основните проблеми. Ние по веригата имаме страшно много неработещи елементи. Друг основен проблем е липсата на качествени сценарии. Може би също така и този омагьосан кръг на хора, които взаимно си дават субсидии, и разбира се, взаимно си хвалят и си награждават филмите по разни наши фестивали, които отдавна са нерелевантни... Ей такива порочни неща, които се случват в нашата киноиндустрия. В крайна сметка резултатът е такъв, че когато нещо някъде проработи и е по-скоро добро, ние стигаме до другата крайност да кажем, че е едва ли не шедьовър. А всъщност през последните 30 години шедьоври не сме произвеждали."

Благой Иванов отличи филма "Дзифт" като "стъпка в правилна посока по отношение на жанровото кино". "Той беше някакъв неоноар, който интерпретираше художествено тази ужасно втръснала ни соцтема по начин много естетизиран и артистичен. Успяхме да видим и дигитално зрелище – без да се спекулира с него, то беше много обрано, но присъстваше преобладаващо адекватно. Нещо повече, "Дзифт" беше режисиран от истински режисьор – човек като Явор Гърдев, който прави превъзходни театрални постановки. И макар това да е много подхлъзващо понякога, в случая смятам, че нещата бяха повече добри. 

Хареса ми и "Възвишение" – адаптация по едно много сериозна и много добра книга. И двете произведения са адаптации – тук е може би разковничето. Ние работим добре и правим добри истории преобладаващо, когато работим с добра литература. Т.е. драматургията трябва да е стабилна, трябва да има добра адаптация на тази литература. Има и режисьори, които могат явно да работят добре с екип (като Виктор Божинов) и знаят каква визия искат да постигнат."

"Снимка с Юки" също ми допадна. Тук също имаме литературен източник, който е стабилен, една много добра работа със сценария и адаптацията, инвестирано е време в работа с актьорите, и в крайна сметка резултатът е много добър. Много ми хареса "Ага", който беше по-фестивален филм, в което няма нищо лошо. Но беше филм, който, като гледаш, не се насилваш да се абстрахираш от "вечните проблеми в българското кино" и филмът беше изчистен, деликатен, с хубава тема и символика."

Благой Иванов каза, че не е от големите фенове на "Мисия Лондон" като кино, но уточни: "Алек Попов е добър пример за литература, която, според мен, много добре би могла да работи на филм – с правилния подход би могло да се получат много добри неща в една трудна за реализиране творческа ниша, каквато е сатирата."

Кинокритикът акцентира, че имаме много добри примери за качествена литература, но имаме и примери за лошо адаптирана качествена литература – "един от последните примери беше "18 процента сиво". Невинаги става, но смятам, че това е един от начините – обърнете се към българската литература, защото тя може да ви даде добра драматургична основа за филмите. Второ, тя е разнообразна. Не се опитвайте да правите един и същи тип филми с едни ужасно втръснали социално-битови проблеми, политически сатири или опит за сатира на прехода и пр... Трябва да се търсят нови и интересни теми."

Законодателството спрямо българското кино Благой Иванов коментира така: "Моят съвет към всички кинодейци у нас, особено към по-младите, е "Игнорирайте държавни субсидии по всякакъв начин. Ако държавата загърби нашето кино, това, може би, в дългосрочен план ще е услуга за българското кино. За да може то не само да си стъпи на краката самичко, но и да поеме отговорност за всичките тези ужасяващи сценарии, направени с тези субсидии... А филми и творци, оставени на произвола, ще поемат повече отговорност към своята творческа искра."

Благой Иванов даде за пример Ники Илиев. "Ники Илиев е трън в очите на хората, които се вземат насериозно и имат огромно его, защото той е много земен. Той прави филмите с една-единствена претенция, която е почти винаги покрита – той иска да прави филми за публиката. Независимо дали това е мой тип кино – няма значение. А всички тези фестивални претенции за високо изкуство... в крайна сметка правят изкуство за самите себе си. Смятам, че Ники Илиев е напипал много правилния творчески механизъм. И ако искате българското да се оправи, трябва да вземате пример от него, а не от Иван Ничев."

Кинокритикът подчерта, че трябва да може да се говори открито за българското кино. "Не искам да звучи злобно. Идеята е следната – че ние не можем да говорим негативно за българското кино, защото някой започва да се сърди. Трябва да спрем да се сърдим, трябва да позволим на хората да не ни харесват. И точно това ме дразни – в момента, в който се заговори за добро българско кино, всички много се радват и ръкопляскат, в момента, в който се каже, че един филм като „Прасето“ на Драго Шолев е лош филм, а това е подчертаващо лош филм, хората се напрягат и това създава вакуум.“

Още от Нашият ден