98 години от рождението на писателя Ивайло Петров

Коментар на Стефани Ангелова и Ивайло Петров от Златния фонд на БНР в ''Нашият ден''

„Понякога страданията на човека са тъй тежки и непоносими, а той няма сила и смелост да приеме доброволно смъртта, защото инстинктът му за живот е по-силен от смисъла му”. На 19 януари се навършват 98 години от рождението на писателя Ивайло Петров. 

Ивайло Петров (псевдоним на Продан Петров Кючуков) е роден на 19 януари 1923 г. в село Гюкчедьолюк (Бдинци), област Добрич. Завършва основно образование в родното си село (1938), гимназия в град Добрич (1942). Участва в Отечествената война (1944-1945) – в Югославия и Унгария. Дебютира във в. „Фронтовак” (1945) с разкази за фронта. Учи няколко семестъра право в СУ „Св. Климент Охридски” (1947-1949) и две години графика в Художествената академия. Работи в Радио София, издателство „Български писател” (1953-1966, 1967-1968), сп. „Пламък” (1966-1967), в. „Литературен фронт” (1968-1975). От 1972 г. над 10 години е съветник в Съвета за духовни ценности към Държавния съвет. 

Автор на книгите „Кръщение” (разкази, 1953), „Нонкината любов” (повест, 1954), „Мъртво вълнение” (роман, 1961, 1971, 1979, 1984), „На чужда земя” (1962), „Малки илюзии” (разкази, 1963, 1968), „Зелената шапка” (разкази, 1965), „Авария” (1965), „Преди да се родя и след това” (повест, 1968, 1981), „Преди да се родя” (1969), „Леля се годява” (1969), „Объркани записки” (новели, 1971), „Дяволски опашки” (повести и разкази, 1972), „Лъжливи хора” (1973), „Любов по пладне” (разкази, 1976), „Есенни разкази” (разкази, 1978), „Божи работи” (роман, 1979), „Най-добрият гражданин на републиката” (повести, 1980, 1992), „Хайка за вълци” (1982, 1986, 1987, 2005), Избрани произведения в 2 т. (1983), „Цветът на мечтите” (разкази, 1989), „Объркани записки. Книга 2″ (1989), „Объркани записки. Книга 1 и 2″ (1989), „Присъда смъртна” (роман, 1991), „Преди да се родя и след смъртта ми” (1993), „Мъдрият няма идеали” (1994), „Баронови” (роман, 1997), „Циганска рапсодия” (разкази, 1999), „По волята божия. Объркани разкази” (1999), Събрани произведения в 7 т. (2006) и др. Носител на орден „Стара планина” - I степен, на наградите „Христо Г. Данов” (2002), „Златен век”, Голямата награда за литература на Софийския университет (2002) и др. Почетен гражданин на град Добрич (1994). Умира на 82 години на 14 април 2005 г. в София. Творбите му са преведени на много езици.

Чуйте в звуковия файл какво казва писателят Ивайло Петров при получаването на Голямата награда на Софийския университет „Св. Климент Охридски” за литература – от Златния фонд на БНР.


Още от Нашият ден