Да имаш сега ресторант означава да си корабокрушенец

| обновено на 19.01.21 в 16:17
Репортаж на Никола Николов

Мерките за справяне с коронавируса поставят в сериозна заплаха ресторантьорския бизнес, а заедно с него под заплаха са и всички хора работещи в сферата – доставчици, сервитьори, готвачи, бармани, музиканти и т.н. В общественото полезрение най-често излизат на показ негативните примери, свързани с незаконни празненства и нарушено работно време, но по данни на Българската асоциация на заведенията (БА3), случаите на нарушения са 25 от общо 27800 заведения в цялата страна.

В разговор с Харутюн Тутян, собственик и главен готвач на арменски ресторант в центъра на Пловдив, разбирам, че макар изрядното подаване на документи за държавната помощ „Запази ме“, той и неговите служители все още не са получили обещаната за бизнеса подкрепа.

"Нито един лев не сме получили", това казва 65-годишният собственик на ресторанта: "Никой не обръща внимание на ресторантьорите, никой не идва да ни попита как се справяме, вие сте първият човек, който идва и се интересува".

Единственият способ освен държавната помощ, на който могат да разчитат ресторантите, е възможността те да доставят храна по домовете, което за много представители на бранша представлява изключителна трудност, защото менюто, което предлагат (както е в случая на арменската кухня) предполага да бъде консумирано непосредствено след приготвяне. Това налага промяна в предлаганите продукти, което със себе си води и до отлив на клиенти.

А също - компаниите, които извършват доставката по домовете, взимат процент от всяка продажба за услугата, която предоставят и така някои от ресторантите решават да затворят напълно или да обявят фалит.

"Нямаме пари да си платим тока, всеки месец се чудим как да покрием тези разходи" - казва ресторантьорът. Все пак е благодарен, че има приятели до себе си, както и верни клиенти, които дори в тези несигурни и тежки моменти са готови да му отпуснат пари, с които да задържи заведението си на повърхността. 

"Линията е прекъсната", казва Харутюн, който от 25 години е главен готвач. Доставчиците, с които работи, няма смисъл да идват при него, защото той няма за кого да приготвя храна. Все пак той среща подкрепа и от тях, тъй като освен отсрочка на задълженията, някои го подкрепят и с финансови средства. Това му дава надежда, че все пак нещата ще се оправят и той ще може да продължи да прави, това, което всъщност иска и е готов да отстоява – да работи.

"Готов съм да изляза на протест, готов съм да бъда на първа линия. Това е нещо нечувано, ние не можем нищо да правим. Аз не искам печалба, не целя това, искам само да имам право на труд", подчерта Харутюн Тутян.





Още от Ден след ден