Човешките истории в "Махалата на совите"

''Новите приказки на Северозапада'' от 23.12.2020 г.

В дните около новата година ми се ще духовното да е с нас. Може би то ще ни подкрепи в тези превратни и нестабилни времена, а може би ще ни даде и отговори. За това избрах в коледно-новогодишните седмици да споделя с вас разговора ми с писателя Горан Атанасов. Горан е преподавател по литература и мой колега и следя пътя му от години. Преди дни излезе неговият втори сборник с разкази "Махалата на совите" под шапката на издателство "Фама". Предговорът е на литературния критик и философ Митко Новков, снимката на корицата е предоставена от колекцията на сайта "Изгубена България".


Тайнственото име "Махалата на совите" е по едноименния разказ, който крие много тъга -  едно обяснение в любов към нашия мил Северозапад и любимото му село Владимирово, някога Люта. Тъга, но и едно специфично жизнеутвърждаване има обаче в цялата книга, в тези 23 разказа, някои от тях писани сякаш на коляно – на един дъх и порив; а други, писани сякаш като в личен дневник, който съдържа съкровени спомени, преживявания, емоции. 


"Махалата на совите" свързва "преди" и "после" така, че разбираш от човешките истории истинския смисъл на думата "памет" и "приемственост". Прости човешки истории, разтърсващи, просълзяващи, стягащи те за гърлото. И ти идва да си кажеш "да му се не види, как го живеем тоя живот". С напомнянето, че и тогава и днес има шарени хора, че и днес може да се живее красиво и бавно, следвайки вътрешния си усет, слушайки мъдростта на децата, силата на реката. 


За живота и художеството, за семейството, защо трябва да говорим за нещата с истинските им имена, за честността в творчеството си говорим с Горан Атанасов. И още за живите и мъртвите и за живота на книгата. Ще чуете и пожеланието на Горан за новата година.


Още от Посоките на делника