Високо, високо с видео гидовник

Интервю на Лъчезар Вълев с Поли-Чан Петрова за предаването ''Изотопия''

Поредица от видеа, които не само са в помощ на катерачите, но и рекламират и представят българските природни дадености и красоти – това накратко представлява проектът „Видео гидовник”. Той си има канал в YouTube, аудиото е на английски език, но клиповете имат и български субтитри. В между 4 и 7 минути клиповете онагледяват мястото и дават основната информация, която интересува катерачите – локацията, как се стига, през кое време на годината е подходящо да се отиде там, как и къде може да се спи, има ли храна наблизо, питейна вода, опасности и особености на терена... Съществена част от екипа на проекта са Поли-Чан Петрова и шотландецът Кер. Вдъхновението ги спохожда след недотам приятни „сблъсъци” с подобни гидовници в Шотландия, в които информацията не е отговаряла на действителността. В разговор стигат до заключението, че ако вместо информацията да бъде представена на текст, тя е под формата на видеоклип няма да се стига до неприятни изненади и ситуации. Плановете са проектът да е интернационален, но в момента се снима основно в България заради пандемията от Covid-19.


Среща между специалисти и начинаещи

Според Поли не е необходимо човек да е твърде навътре в катеренето, за да му е интересен гидовникът:

„Видеата са красиви и показват прекрасни места и нови неща. Когато ги показах на баба ми, която е на над 80 години и няма идея от катераческите термини, които се обясняват и всичко става наясно и нагледно, и на нея й се стори много интересно и сподели, че би искала да посети някои от тези места.”

Поли-Чан Петрова казва в едно от видеата, че целта е да се намали отпечатъкът, който хората оставят върху катерачните обекти:

„Има истории от Русе за румънци, които бяха слагали по скалите железа, бяха ковали. Трябва да има катерачна етика. На някой места такива неща не могат да се правят, докато на други е позволено. Хубаво е това да се знае, а на някои места не ги пише задължително. И нашата идея беше, че може би ние можем да говорим за тях, след като получим информация от местните хора. Тюленово например е доста известна десинация за снимане, но скалите са защитена зона. Въпреки това доста хора са слагали разни железа по тях с различни цели, което не е легално. Но че е забранено няма табели.”

За последния епизод в гидовника

„За много хора Копривщица беше неизвестна локация. Аз лично съм ходила там повече от веднъж и се питах защо повече хора не посещават тази локация, за да се катерят. Интересен факт е, че там е започнал боулдърингът в България – т.нар. скално катерене без въже над по-големи скали. Мога да споделя нещо, което не включихме във видеото. Там има един човек, който обикаля гората и храни животните. Той ни обясняваше кой камък каква енергия има според лишеите, които растат на него. Имали сме и други интересни и забавни моменти. Когато снимахме епизода в Тюленово реших, че Кер трябва да открие епизода, след което да скочи във водата. Тогава обаче имах нов микрофон за камерата и при първия дубъл не се записа аудиото. Той се върна и ми сподели колко е бил страшен скока, а аз трябваше да му кажа, че ще се наложи да го повтори. Той никак не беше доволен, но на мен малко или много ми беше забавно.”


Кер споделя, че едно от най-прекрасните неща в България са четирите сезона, прекрасната природа и чудесното време. Двамата с Поли се запознават докато карат ски във Франция. По това време тя е озвучител в телевизия Би Би Си. За пътя обратно до България тя споделя:

„В един момент се получи така, че се чувствах сякаш животът ми беше само работа. Когато човек работи в музикалната индустрия се случва така, че социалният му живот изчезва. Мислех си, че би било много хубаво да отида някъде, където да мога хем да работя, хем и да живея, да има баланс. България беше първи или втори избор, защото има стабилен климат и бяхме чували, че тук да се катериш е страхотно.”

Проблемът с порочния кръг „прекомерна реклама -> популяризиране -> пренаселване -> вреда за околната среда"

„Няма чак толкова голям наплив от катерачи, нашето общество в България е доста малко. А местата са изключително много и често се случва хората да ходят по най-известните, които всеки ги знае и може би тогава се случва те да са пренаселени. Точно затова ние показваме тези, които са нови и не толкова популярни. Другото нещо е, че ако имаме правилната информация, можем да избегнем точно тези негативни за природата неща.”

Снимки: личен архив

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.