Иван Нейков: Няма обвързаност между работните заплати и квалификацията

Отива си времето на минималните осигурителни прагове за икономически дейности

Мария Минчева, БСК: Ние сме безспорен привърженик на втория (капиталовия) стълб

| обновено на 26.01.21 в 11:30
Интервю на Александър Райчев с Иван Нейков в ''Нашият ден''

Минимални осигурителни доходи и двата стълба на пенсионната система в България. Минималната заплата от 1 януари 2021 г. е 650 лева – с 40 лева повече в сравнение с изминалата година. С 10 на сто се увеличават бюджетните заплати. За цялата 2021 година са планирани средства за осигуряване на увеличението с 30% от 1 август 2020-а на заплатите в администрациите, които са натоварени с дейности по овладяване на пандемията и последствията от Covid-19. Промени има и в месечните детски надбавки. Семействата с доход до 410 лева на човек ще получават по 40 лева месечна помощ за отглеждане на едно дете, а за две – 90 лева. Влизат в сила и промени в Кодекса на труда. минималната пенсия е 300 лева, вместо досегашните 250 лева. Максималната става 1440 лева, вместо досегашните 1200 лева. През новата година продължава плавното покачване на възрастта и стажа за пенсиониране. 

Иван Нейков, бивш социален министър, сега директор на Балканския институт за социална политика, коментира в "Нашият ден":

"Всъщност има няколко промени, които касаят наистина много хора. Първо, се вдигна минималният осигурителен доход в резултат на увеличаването на минималната работна заплата. Затова пък беше запазен таванът на осигурителния доход – той остана 3000 лв. За добро или за зло, продължава да има една отворена ножица между минималните осигуровки на самоосигуряващите се лица. Но земеделските производители, тютюнопроизводителите останаха с по-нисък праг – 420 лв. Това продължава вече много години. За съжаление и самите земеделски производители не искат, смятат, че това е плюс за тях, но когато дойде времето за пенсиониране, изведнъж се оказват с най-ниските пенсии. 

Колкото до минималните осигурители прагове за икономически дейности – няма промяна тази година. Досега министърът на труда и социалната политика не успя да накара работодателите и синдикатите да постигнат споразумение и сега предизвикателството е дали министерството ще определи административно нови прагове. Мисля, че тази година ще караме със същите осигурителни прагове. Самият инструмент вече се е изчерпал. Дори яростта на синдикатите е намаляла по отношение на този инструмент и може би виждаме последните години от неговото съществуване. Когато една от страните в процеса категорично отказва да води преговори, предполагам, че виждаме финала на този инструмент. По-важното е дали този инструмент успя в борбата със сивата икономика? Работодателите в момента твърдят, че сивата икономика е над 30% от цялата икономика. Ако това е вярно, то този инструмент се е провалил.

Ако бяха постигнати друг тип договорености – трайно, постоянно, година след година да има едно нарастване на минималните осигурителни прагове – това можеше да доведе до друг тип политика по доходите. Само че не го направихме това нещо. Както не направихме връзка между работните заплати и квалификацията на хората

След като явно вече се отказваме от минималните осигурителни прагове, единственият инструмент, който продължава държавата по някакъв начин да оказва влияние върху цената на труда, си остава само минималната работна заплата. Това вече не е достатъчно, особено в днешната икономическа ситуация. Следващият парламент би трябвало сериозно да се заеме с въпроса как да насърчи хората да инвестират в себе си и да видят пряката връзка между повишаване на квалификацията и повишаване на доходите. По-високо квалифицираният труд винаги е по-производителен и е логично да води до по-висока цена на труда. Това липсва в момента.

Мария Минчева, заместник-председателят на Българската стопанска камара, коментира в "Нашият ден":

"Безспорно, квалификацията се отразява върху равнището на заплащане – тази връзка е ясна за всички. Това е въпрос на договорка със съответния работодател. В момента начинът, по който се определят осигурителните прагове, не отчита нивото на квалификация. 

Няма прост отговор дали е нужен механизъм от страна на държавата, или всичко е в ръцете на работодателя. Ние сме в дискусия с работодателите и синдикатите по отношение на начина на определяне на МРЗ. Много са и са различни вижданията.

Далеч сме от постигане на съгласие по тези въпроси, така че е рано да се каже в каква посока вървят преговорите. Съществуват различни възможности – както по линия на колективното преговаряне, така и съществуващият към момента модел. Това е още на база обсъждане.

Основа на оценката от страна на работодателите на фирмите са уменията и компетенциите на лицата и доколко те могат да ги прилагат.

От една страна, имате вход на системата и лица, които плащат осигурителни вноски. От другата страна, имате потребители на системата, които все повече се увеличават. А в самата система има изключително много пробойни. Тя е нереформирана и това също е дълга тема. Така че проблемите продължават да се натрупват.

Ние сме безспорен привърженик на втория (капиталовия) стълб. Знаете, през 2000 година се премина към 3 стълба в пенсионното осигуряване. Като целта е чрез този 3-стълбов модел да бъде осигурена 70-75% заместващ доход на дохода, който сте получавали, работейки. Първият стълб е разходопокривен, т.е. солидарен, той се формира на база на осигурителните вноски в НОИ. Вторият стълб е капиталов – там вече натрупванията са в лични партиди на лицата, за да се насърчава личният принос. Сборът на трите стълба трябва да гарантира някакъв достоен доход. Те не трябва да се гледат изолирано и да има свръхочаквания към втория стълб. Експертите твърдят, че трябва да има поне 40 години натрупвания по този стълб, за да се завърти пълен цикъл и да се очаква прогнозираната доходност

Чуйте повече в звуковия файл.


Още от Нашият ден