„Българска археология 2020“ представя над 350 експоната

Репортаж на Светослава Кузманова за ''Рано в неделя''

Днешният 14 февруари освен празник на виното и любовта е и професионален празник на археолога. У нас се отбелязва от 1971 г. и това е поводът всяка година по това време в Националния археологически институт с музей към БАН да е подредена изложба с най-интересното и най-ценното, открито по нашите земи през изминалата година. 14-ата национална експозиция „Българска археология 2020“ вече може да бъде разгледана.

Изложбата представя над 350 експоната от 27 обекта, различни като вид и хронология - от Праисторията до Средновековието. Сред тях са продължаващите проучвания на праисторическите селищни могили Провадия, Порой и Козарева могила, къснобронзовият некропол при Балей, гръцката колония Аполония Понтика, Созопол, римските градове Филипопол, Рациария, Ескус, Алмус, както и средновековните столици Плиска и Велико Търново. 

„Българска археология 2020“

Сред най-впечатляващите находки са праисторически антропоморфни фигурки и съдове от Провадия и Ковачевец. Керамичните фигурки на животни са най-вероятно бикове. Те имат дупка за окачване. Датирани са от късния неолит - втората половина на VІ хил. пр.Хр. Открити са в ямното поле разположено в западната част на платовидното възвишение Поповски височини. Предполага се, че то представлява място, използвано от праисторическите общности за извършване на ритуали чрез изкопаване на ями и целенасочено полагане в тях на разнородни материали. До момента са проучени около 120 ями от късния неолит (5300 - 5000 г. пр.Хр.), разказва гл. ас. Камен Бояджиев от отдел „Експозиция“:  

"Има находки, открити при строежа на магистрала „Хемус“ край град Шумен. Става въпрос за некропол от пето хилядолетие, което много рядко се открива, много малко данни имаме за тях и за погребалните обичаи на хората от тази епоха – за това как те са изглеждали, от какви болести са боледували. Много интересен за нас е и центърът за кремъчни сечива. Това е все едно металът през тази епоха – основния материал, който те използват за изработката на сечивата и оръжията си. Много интересни проучвания са това!"

Сред най-интересните находки са некропол от петото хилядолетие пр.н.е. и център за производство на кремъчни сечива, разкрити при строежа на магистрала „Хемус“. Посетителите ще видят също накити и монети от първите години на Римската епоха по нашите земи, намерени при строителството на пътя Видин-Монтана. Голям интерес предизвиква богатата находка от близо 600 сребърни монети, намерени в опожарена сграда в днешния Пловдив. Те са от III век и най-вероятно са били укрити от собственика им при нападението на готите, казва още Камен Бояджиев за това съкровище. 

Интересен е и керамичен съд с форма на птица от късната бронзова епоха от втора половина на ІІ хилядолетие пр.Хр. Той е открит в некропол край село Балей, Видинско. Общият брой на проучените досега гробни комплекси на некропола го превръща в най-големия известен некропол в Долно дунавския басейн.  

Изложбата „Българска археология 2020“ ще бъде отворена за посетители до 2 май. Репортажа чуйте в звуковия файл.

Още от Рано в неделя