Балкански синдром - реки, пълни с боклуци

''Отвъд Хоризонта'' с Лилия Димитрова


Имало едно време една вълшебна река. Един ден по нея потекли пластмасови бутилки, на следващия хладилници, на третия ръждясали консерви и стари мебели ... За съжаление така звучи приказката за балканските реки, превърнали се в плаващи сметища, тъй като управлението на отпадъците е проблем в много от страните на Балканския полуостров
По река Дрина в Босна и Херцеговина, както и притоците й в Сърбия и Черна гора, плават тонове боклуци. Продължителните зимни валежи повишиха нивото на Дрина и притоците й и довлякоха от бреговете им пластмасови бутилки, ръждясали тенекии, употребявани гуми, стари мебели и други отпадъци.

Близо до източния босненски град Вишеград могат да се видят острови от отпадъци, плаващи по оцветените в изумрудено зелено води, преминали преди това през язовирната стена на местната електроцентрала. Природозащитникът Деян Фуртула наблюдава и оценява екологичното бедствие вече десетилетие. 
"Замърсяването се отразява много пагубно на местното биоразнообразие. Микро частици пластмаса се поглъщат от рибите, които ядем. Липсва ни действаща, пречиствателна инфраструктура. Когато се събере, този боклук се изгаря на общинските бунища, а това означава, че местните жители и дишат пушека от изгорените боклуци."
 Местните власти полагат усилия за отстраняване на отпадъците, но по течението постоянно прииждат нови, довличани и от притоците на Дрина от сръбската и черногорската страна на границата. След обилен дъжд бариерата често се къса и боклуците продължават пътешествието си надолу по реката. 
"Вчера имаше шест-седем хладилника във водата. Но сега преградата се е скъсала и е останал само един. Останалите явно са отплавали до водната електроцентрала надолу по течението. За съжаление всяка година се сблъскваме със ситуацията с плаващите боклуци."
Всяка година между шест и осем кубични метра отпадъци се събират тук, обяснява Дарко Франя, директор на екологичния отдел към водната електроцентрала на Вишеград. 

"Обемът е толкова голям, че бяхме принудени да открием цял нов отдел за почистване, който работи съвместно с инженерите ни. Операциите са скъпи, в зависимост от годината, може да ни струват между пет и сто хиляди евро годишно."
Еколозите алармират за замърсяването на водните пътища вече четвърт век, но трите държави, през които минава реката, само си прехвърлят топката и разменят обвинения. 
"Очаквам да се вземат повече мерки. Миналата година тук във Вишеград имаше среща на министрите на екологията на Черна гора, Босна и Херцеговина и Сърбия, но нищо не стана. Минаха почти две години и проблемът продължава. Надявам се управляващите да осъзнаят какво означава това за здравето ни и местните житгели."
Според заместник министъра по екология на Република Сръпска Светлана Радушан причина за безизходицата е недостатъчното сътрудничество на местно ниво, както и липсата на ресурси за прилагане на европейското законодателство за опазване на околната среда. 
"Трябва да осигурите на хората адекватни средства за управление на боклука. Според оценки само около 60 процента от територията ни е оборудвана с инфраструктура за отговорно изхвърляне на пластмасовите отпадъци. Наистина трябва да увеличим покритието на разделното събиране на боклука в Босна и Херцеговина."

Усилията за изчистване на Дрина в Босна и Херцеговина дори получиха подкрепа от стартъп компания от Германия, която изпрати специален плавателен съд за събиране на отпадъци. Клеменс Файгъл, един от основателите на компанията, заяви, че "шокиращите" картини от покритата с боклуци река ги е мотивирала да се притекат на помощ.
Проблемът със замърсяването на реките е също толкова остър в съседна Сърбия. Природозащитникът Синиша Лакович обикновено организира рафтинг спускане по река Лим, но сега е по-зает с почистването й. 
"Това е регионален проблем и открихме доказателства сред дванайсетте хиляди кубични метра боклук, които наскоро почистихме. Извадихме футболна топка с логото на черногорската футболна федерация и подписите на играчите от националния отбор. Топката е доплавала от Черна гора до река Лим в Сърбия. Ако не я бяхме извадили, щеше да продължи към река Дрина в Босна, а после да стигне и до Дунав в Белград."
По данни на местни неправителствени организации пет общини в Черна гора, две в Сърбия и една в Босна и Херцеговина имат незаконни сметища по бреговете на Лим. Лакович призовава: 
"Смятам, че глобите ще имат ефект. Ако всички, които изхвърлят боклук в реката, се наказваха и глобяваха, хората щяха да се поучат и да разберат, че го правим не само за себе си, но и за бъдещето на децата и внуците ни."

За крути мерки призоваха и унгарските власти, след като придошлите води на реките Тиса и Самош донесоха купища боклуци от Украйна и Румъния. Местните еколози са извадили над 500 кубични метра пластмасови отпадъци от двете реки, обясни инженер Габор Молнар. 
"Колегите ни нагоре по течението броят боклука, който идва към нас. Край Тивадар, едно от селата на Тиса, все още доплават по 50-70 бутилки в минута. Подобни са количествата и в Самош."
Местните жители са най-потърпевши от безкрайното прехвърляне на отговорност между институциите и отчаяно очакват намирането на трайно решение. 28 годишната Едита, финансов съветник, потръпва от отвращение при вида на брега на Лим, където е идвала често като дете. 
"Искам това място да запомни и синът ми. Искам да може да идва да плува тук, да лови риба с дядо си. Силно се надявам това да е възможно и затова ни трябва решение колкото може по-бързо."

Проблемът е сериозен и наболял, а сред основните причини е слабата икономика на балканските държави, което често оставя екологичните проблеми на заден план след усилията за увеличаване на заетостта и индустриалното производство.
Затова и приказката остава с отворен край и в очакване на щастлива развръзка.   

Още от Политически НЕкоректно