30 години от премиерата на филма The Doors

Роджър Долтри е рожденик

Разговор на Милена Воденичарова с Ивайло Кицов в “Нашият ден“

The Who, група белязала с творчеството си цяло едно поколение, днес има празник. На 1 март е роден вокалът на групата Роджър Долтри.

В “Нашият ден“ музикалният журналист Ивайло Кицов разказва за тях.

“Това е четвъртата британска вълна след Beatles, Rolling Stones и Kinks. Идеолози, бунтари и вечни примери за борбата между поколенията, която никога не е заравяла своята секира в пръста на компромисите.“

Ху на концерт през 2007 година – на преден план са Роджър Долтри (вляво) и Пийт Таунсенд (вдясно)

“Долтри е магнетичната фигура с хипнотизиращо въздействие. Не бива да подминаваме фактът, че The Who продължава да бъде втората антична мега група след Rolling Stones, но както показа последният албум, тя е плашещо съвременна. Изглежда нелогично, но е факт, че певецът Роджър Долтри е в много по-добра вокална форма днес, след претърпяната операция на гласните струни преди няколко години.“

“Това е без никакво съмнение една от най-добрите британски банди, която така и не получи голямо признание в България. На пръв поглед странен факт, за който се намират различни обяснения.“

“С голяма увереност може да се спомене интелектуалният заряд в музиката на лондонския квартет, който никога не беше демонстриран директно като при Led Zeppelin например. Заради The Who навремето беше въведен термин “рок опера“.“



Джим Морисън

30 години от премиерата на музикалния филм The Doors

“Посланието, което съм взел за себе си от философията на групата е, че свободата е безкрайна, но никога не може да бъде достигната в своя абсолютен вид. Джим искаше да пренесе небето на земята, доколко успя не знам, но поне се опита да го направи и беше изключително честен спрямо себе си и спрямо своите почитатели. Той имаше дарбата да прави с публиката на концертите си каквото поиска. Ставаше свещенодействие с Морисън в ролята на шамана.“

“С впити до крайност панталони, безгрижен и чувствителен, предвождащ своето племе към бягството от онова, което нарича в една песен “пустошта на болката“. Хамлет на рока, който се самоунищожаваше целенасочено, буквално, разплащайки се на музата в дните, определени за живот. Той е позитивен образ въпреки всичките мрачни черти, с които беше изграден.“



Разговорите можете да чуете от звуковите файлове. 


Още от Нашият ден