Премълчаната история на Ильо войвода

Разговор на Румен Леонидов с проф. Петко Ст. Петков в „Премълчаната история“

Кога за пръв път 3 март е обявен за празник – официален, а сетне и национален, какво реално се е случило на тази дата? В празничното издание в разговора с проф. Петко Ст. Петков и историка Янко Гочев се търсят отговорите на тези въпроси, става дума и за митологемите от Сан Стефано.



Паметник на дядо Ильо Войвода в Кюстендил
Останалото време в предаването е посветено на Илия Марков Попгеоргиев, по-известен като Ильо войвода. „Последният хайдутин“ участва в Първата легия на Раковски, сетне участва в Сръбско-турската война, в която губи две ребра и дясната си ръка, ала това не му пречи на 73 лазарника да се отзове на поканата на Щаба на руската армия. Дружината му да се включи в отряда на ген. Гурко. По-късно този необикновен българин, макар вече да е навършил 80 години, става доброволец в Сръбско-българската война. Българските редници гледали на него като на божество.

Той е носител на три ордена за храброст – сръбски, руски и български, за участието си в три поредни войни. Илия Марков умира на 93 годишна възраст на 17 април 1898-та в Кюстендил, но две години преди да се спомине Народното събрание намалява поборническата му пенсия на 100 лв.

Повече за живота на Ильо войвода разказва Валентин Дебочички, директор на Регионалния исторически музей в Кюстендил.