140 години от рождението на Тодор Александров

Коментар на Любомира Константинова и запис от Архивния фонд на БНР

На 4 март преди 140 е роден българският революционер и интелектуалец – Тодор Александров.

Литературният критик Луко Захариев опровергава масовата представа за Тодор Александров като за класически революционер и казва, че той е и изключителен интелектуалец, близък с духовния елит в онова време:

“Противно на представата, която мнозина имат за него, че той е един революционер от класически тип, който си служи повече с пушката и револвера. Тодор Александров е притежавал един изключителен интелект. Бил е отличник в училище. Дружал е с интелектуалния елит на България – д-р Кръстев, Яворов, проф. Любомир Милетич и други.“

“Такова нещо има и при Левски, за мнозина той е само революционер, но той е и голям български мислител.“, казва още Захариев.

Издателят на спомените на Ванче Михайлов – Иван Николов говори за мястото, което е отредено на Тодор Александров в тях:

“Ако сравним неговото дело с основателите на ВМРО, с по-късните дейци, ще видим, че Тодор Александров поема бремето да възстанови организацията в най-безнадеждното за българската национална кауза време, т.е. след Ньойския договор.“

Тодор Александров е роден на 4 март 1881 година в щипската махала Ново село, в семейството на учителя Александър Попорушев и Мария Хаджиянева-Попорушева.

От 1888 година учи в Радовиш, където баща му е изпратен като учител. В 1893 година Александър Попорушев е върнат в Щип и Тодор Александров продължава образованието си в родния си град, където завършва ІІ и ІІІ прогимназиален клас.

Тодор Александров заедно със семейството си. Източник: Държавна агенция „Архиви“.

В 1895 г. постъпва в българското педагогическо училище в Скопие,което завършва в 1898 година с отличен успех.

В Скопие на 16-годишна възраст се включва във Вътрешната македоно-одринска революционна организация, посветен от директора на училището Христо Матов.

След завършването си Александров е разпределен като учител във Виница, центъра на тежката Винишка афера от предходната 1897 година.

Във Виница Александров работи за възстановяване на организацията. В 1900 – 1901 година преподава в българската прогимназия в Кратово, където заедно с Иван Шатев и Владимир Карамфилов е член на околийския революционен комитет.

Видни дейци на ВМОРО и ВМОК в 1909 година. Александров е последен на втория ред

Под негово непосредствено ръководство са организирани и извършени атентатите в Щип (ноември 1911 г.) и Кочани (август 1912 г.), които са един от поводите за избухването на Балканската война през 1912 г.

По време на Балканската война, в която ВМОРО подкрепя изцяло българската армия и войските на българските съюзници – Сърбия, Гърция и Черна Гора в съвместната им борба срещу Османската империя, Тодор Александров е начело на чета №52 на Македоно-одринското опълчение, която достига до 117 души, и с нея навлиза в град Кукуш и го предава на настъпващите български военни части.

Записите от архивния фонд на БНР можете да чуете от звуковия файл.



Още от Нашият ден