Ромско образование – стимули и перспективи

| обновено на 09.03.21 в 14:38
Разговор на Таня Любенова с Орлин Орлинов в “Нашият ден“

Въпросите, свързани с образованието и с ромската общност, са от особено важност както на местно, така и на европейско ниво.

Възможно ли е не само да се намали борят на отпадналите от образователната система ромски деца, а и да бъдат стимулирани да продължат със своето образование във висше учебно заведение.

Орлин Орлинов, национален координатор за България на стипендиантските програми, финансирани от Ромския образователен фонд,  коментира темата в “Нашият ден“:

“Ромският образователен фонд е международна организация, която е със статут на фондация и работи едновременно в 16 държави. В България администрираме и управляваме в момента само програма за стипендии за студенти от ромски произход, които се обучават във висши учебни заведения в България. Ние стимулираме нашите кандидати да продължат своето образование в по-горна степен, тъй като осъзнаваме важността и необходимостта от добре подготвени кадри, които да работят с ромската общност и които да обхванат и малките деца още от ранна детска възраст, още в училищната.“

“Смятаме, че училището е една от институциите, които имат огромно влияние за бъдещото развитие и за самосъзнанието на децата. Затова как те да поемат пътя си в бъдеще и дали те да изберат образованието като своя цел и приоритет.“

Процентът на младежите

“Наскоро бе проведено национално представително проучване от “Глобал Метрикс“, възложено от колегите ни от фондацията “Тръст за социална алтернатива“, според което в последните 10 години броят на завършилите висше образование роми се е увеличил 6 пъти. А при тези със завършено средно образование вече е двойно по-висок. Това ни показва, че работим в правилна насока и поставяме правилни приоритети пред себе си.“

Стратегии

“Специално в сферата на висшето образование нашата цел е освен младежите да получат качествено образование, следим тяхното развитие в университет, интересуваме се как се ориентира студентът кариерно, но освен всичко това администрираме и алумни мрежа на стипендиантите на Фонда, в която предлагаме различни възможности за професионална реализация. Имаме сключени споразумения с фирми, организации, международни и национални, които имат нужда от конкретни подготвени кадри. По този начин помагаме и на бизнеса, и на младежите. 

Ежегодно имаме около 500 кандидати за стипендия, за последната година висше образование са завършили около 80 човека. Най-много младежи предпочитат да се обучават в педагогически специалности, след тях са медицинските, правните и социалните науки. На последно място са изкуствата.“

Чести причини за отпадане на деца от училище

“Според нашите наблюдения отпадането се дължи на недобра подготовка от страна на преподавателите, които работят с деца, чийто майчин език не е български. Ако се набляга на ранното обучение в училището и се работи по-внимателно с деца, които не владеят много добре български език, бихме могли да ги задържим в по-голяма степен в училище. Колкото повече растат и колкото повече пропуски имат, започват да се страхуват от училището и отпадат от образователния процес. Но стремежът на ромските семейства да образоват своите деца расте и това са наблюдения, които имаме в последните години.“


Жителите на ромският квартал “Изток“ в Кюстендил отправиха предложения към Ромския образователен фонд:

“На ромските деца в града не се обръща внимание. Има деца, които са изостанали. Имам предложение да се направи една ромска занималня в някоя обществена сграда като читалището. Да финансират училището или учителят, който ще се занимава с изоставащите ученици. Аз съм на 38 години, когато бях 3-4 клас, учих ромски език, с ромски буквар, искам да питам защо сега не се изучава?“

"Да помагат със стипендии, има доста кадърни хора, но нямат средства. Децата не са виновни, защото са израснали в такива семейства.“



Темата за обучението по време на пандемия за децата от различни етнически групи, коментира в “Нашият ден“ Петя Русинова, директор на иновативното училище “Никола Вапцаров“ в Оряховското село Селановци:

“За нас всяко дете е мисия и обект на внимание, то е цел. Северозападът определено се сочи като място, в което образованието е ценност. Семейството е това, което формира ценностите. Когато те идват на 7 години в училище, вече имат ясна представа дали в училище ще идват “да се бият с кестени“, или идват да учат. В Северозапада броят на висшистите от ромски произход също е по-голям.

Задъхвам се, когато чувам, че колегите учители не могат да стигат до децата, защото говорят на различен език. При нас това го няма. Нашите деца идват с един много чист български език в училище и не се налага да ги приобщаваме към говоримия и четимия български. Те идват подготвени от семейството за това.

Най-хубавото е, че селановското училище е признато за център на общността от много години. То е вече на 63 години, единствено е за селото, в него се обучават 141 деца – 53% роми и 47 българи. Но това, повярвайте ми, няма никакво значение. Ние нямаме проблема роми – българи. Ние имаме проблема обучаеми – необучаеми, желаещи – нежелаещи, защото от три години се срещаме и с феномена децата да кръстосат ръце на чина и да кажат „аз не искам“. Години наред съм чувала – “не мога“, “трудно ми е“, но “аз не искам“ го чувам в последните три години. Затова семейството е това, което търсим за съдействие.“

Разговорите можете да чуете от звуковите файлове.


Още от Нашият ден