Българските избори

Разговор на Митко Новков с Веселин Методиев, Николай Поппетров и Тони Николов в „Премълчаната история“

На 4 април българите избират народни представители за 45-и парламент. Политическите страсти са нагорещени, както всеки път преди избори. Тези горещи патоси обаче не са от вчера и тъкмо с това се занимава поредният брой на предаването „Премълчаната история“. 

България – млада демокрация, след Освобождението през 1878 г. провежда избори начесто и всеотдайно. Дотам, че твърде често желанието за победа надмогва изискването за честност. Тогава влизат в употреба знаменитите изрази: „шайки“, „сопаджийство“, „Гасете лампите!“; тогава Алеко пише знаменитата си глава от своя епос „Бай Ганю прави избори“.

В последствие нещата като че ли се поизчистват, но в гражданските войни през 1923-1925 г. насилието отново взема връх. За да се стигне през 1931 г. до може би най-издържаните в демократично отношение български избори, когато Народният блок побеждава Демократическия говор и най-напред Александър Малинов, а след това Никола Мушанов съставят правителство. 

До 1934 г., когато превратът на 19-майците забранява политическите партии, а с това и провеждането на всякакви избори.

След 9 септември 1944 г. кипежите пак се развихрят, за да се стигне до диктатурата на Комунистическата партия, когато изборите са само проформа – политически акт, изпразнен от съдържание. Но така или иначе в народната памет значението и важността на изборите не са изличени и след 10 ноември те се превръщат в може би най-важния акт на гражданско действие. 

Именно тези трансформации на българските избори разискват историците Веселин Методиев, Николай Поппетров и публицистът, културолог и главен редактор на сп. „Култура“ Тони Николов.


Още от Премълчаната история (1001 защо – Ефир знание)