Трапезата на българина в очакване да възкръсне вярата

И докато в католическия свят Възкресение Христово отмина, то православните християни са едва в средата на Великденските пости, които продължават до 2 май тази година. Отказването от храна и въздържанието от определени продукти е част от историята и религията на всеки народ. Според православните канони се пости всяка сряда и петък от седмицата, а по-дългите пости,  продължаващи  около месец и половина са преди Коледа и Великден. Пости се и в навечерието на 29 юни – деня на светите апостоли Петър и Павел, както и две седмици преди 15 август – Успение Богородично, летни пости.

Ако погледнем рационално на постите ще видим, че отказването от животинските продукти е естествен начин да пречистим организма си от тежката традиционна зимна кухня, изпълнена с много месо, сланина и мазнина. Да подготвим тялото си за физическата работа, която предстои през пролетта и лятото. 

Според исторически сведения още от периода ХV – ХVІІІ век ястията на българина се приготвяли “скромно, но чисто”, от “разнообразни и добри по качество продукти”. На трапезата се слагало това, което е произведено. На голяма почит били варивата, които заемат специално място в много ритуални практики – жито, булгур, леща, грах.  Но по време на постите именно първите зелени стръкчета коприва, киселец, лапад и лобода са сред основните храна. Както и грижливо съхранените през зимата лук, чесън и всички бобови растения.

А кой продукт помага да изкарате постите най-лесно и защо традиционните пълнени чушки и сърми са се правели с булгур, а не с ориз може да прочетете в публикацията „Българската традиционна кухня по време на пости“ в колекцията на Радио България.

Редактор: Весела Кръстева

Още от БНР уеб