Може ли водата на четвърт България да е решаващ фактор в делото за добив на газ в Добруджа

| обновено на 19.04.21 в 18:14

След близо три години и 11 съдебни заседания, делото срещу отказания добив на газ в Добруджа от Регионалната инспекция по опазване на околната среда и водите (РИОСВ) във Варна на фирмата "Русгеоком БГ" е на път да приключи.
Варненският Административен съд "ще се произнесе в разумен срок", след като в понеделник - 19 aприл, съдебният състав, натоварен с процеса, прие и последната експертиза - дълго отлаганата в няколо съдебни заседания, здравната такава.

Близо 5 часа продължи изслушването на вещото лице, д-р Димчо Томов. В крайна сметка екпертизата беше приета и приложена към делото от съдията, въпреки поисканата нова такава от адвокатите на жалбоподателя - „Русгеоком БГ“. Причината - според тях д-р Томов не е отговорил на зададените въпроси. 

"Административният съд ще излезе с окончателно решение по делото до няколко месеца или в разумен срок", както е официалната формулировка. Час преди началото на съдебното заседание, повече от 50 жители на Варна, Добрич и региона, както преди всяко заседание на съда, се събраха "на бдение" пред сградата му. 

Последно заседание на делото за отказания добив на газ в Добруджа на фирма „Русгеоком БГ“ от РИОСВ Варна.

Припомняме, че компанията „Русгеоком БГ“ оспорва отказа на РИОСВ - Варна за проучване и добив на природен газ в находищата в района на община Генерал Тошево. Това са т. нар. участъци Рогозина, Рогозина-изток, Чернооково и Калина в находище Спасово, блок Добрич.

"Съществува потенциално недопустим висок риск за здравето на хората. Възможно е да се получат обширни зони от азотни оксиди. Не се изключва и вероятността да съществува радиационен елемент. Шумът, който ще се генерира при работа на площадката, ще се чува в близките населени места. Възможни са късни проявления от въздействието на токсико химичен фактор върху водите, които могат да доведат до повишен риск за населението. Мерките за предотвратяване и ограничаване на значителните последици за човешкото здраве, са недостатъчни“. Това гласят част от представените в здравната експертиза факти по отношение на потенциалното проучване и добив на газ в района.

Сагата с проучването и добива на газ в Добруджа започва през 2003 г. Тогава, руската фирма “Башкиргеология“ получава разрешение за проучване. Проектът така и не стартира, но няколко години по-късно е купен от компанията „Русгеоком БГ“. Тя извършва пробен сондаж в района на с. Рогозина - според тогавашните информации, на до 2 900 метра, обявява, че има регистрирано геоложко откритие и запаси от газ, след което поиска 35 годишна концесия, с аргумент за доказани запаси от 1.097 млрд. куб.м газ и потенциал за два и половина пъти повече.

На самата площадка с пробния сондаж до с. Рогозина не се работи от март 2014 г.

Междувременно, несъгласните с инвестиционното предложение на „Русгеоком БГ“ за проучване и добив на газ в района на Добруджа започнаха да се увеличават. През есента на 2017 г. - когато от компанията обявиха инвестиционното си намерение и бяха организирани обществените обсъждания за него, това доведе до многоседмични протести.  

През декември същата година, близо 97% от жителите на община Генерал Тошево се обявиха на местен референдум срещу добива на природен газ. И макар, резултатът от допитването да беше валиден - избирателната активност беше над 52 на сто от всички жители на общината, ефект нямаше, а държавата отказа да се съобрази с решението на местното население. 

Няколко са основните притеснения на живеещите в района, определящи себе си като живеещи в „ничия земя" - далече от правителство, с прескачащи мобилни мрежи и липса на сигнал на телефона, отсъстващи пътища или там, където ги има, с асфалт, полаган в разцвета на социалистическото строителство.

Най-големите опасения са свързани с технологията, която би се използвала за проучването и добива на газ - макар от фирмата да обясняваха, че не е неконвенционална, тя така и не беше детайлно представена, както и какво ще стане в краткосрочен и дългосрочен период с водоносния хоризонт. Познат под името Малм Валанж, той е най-големият, най-надеждният и сигурен източник на води в Североизточна България.

Освен това, районът е силно земеделски и в не малка степен туристически. 

За ефекта от пробните сондажи в Рогозина вижте тук.

Опасенията бяха в основата на отхвърлената оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС) на инвестиционното намерение на „Русгеоком БГ“ от Регионалната инспекция по опазване на околната среда (РИОСВ) - Варна и доведоха до адм.дело 1060/2018, в което компанията оспори отказа на държавната инспекция.

Скалният масив в района на Добруджанското плато е плътен, съдържанието на газ, доколкото го има е малко и, за да се стигне до него, трябва да се прилагат неконвенционални методи – те в същото време са забранени у нас с мораториум. Това гласят част от аргументите на несъгласните с проучването и добива. 

Малм Валанж включва скали, образувани през два геоложки периода – Горна Юра и Долна Креда (преди близо 145-199 млн. години), в които се съхраняват запасите от питейна вода на голямата част от Североизточна България, вкл. Добруджанското плато - райони бедни на повърхностни води и с подземни запаси на голяма дълбочина.

Районът на Девня и карстовите извори – т.нар. Девненски извори, същите, до които Варна прибягва в случай на суша и са използвани още от времето на римляните, е най-плодоносната част от Малм Валанж.

Питейната вода на Добрич и района също идва от Малм Валанж. Извлича се през сондажи на ВиК Добрич. До тях, заради дълбочината на водните сондажи и в момента се стига трудно.

Скалният масив Малм Валанж е огромен по размерите си - един от едва няколкото подобни на континента, с все още запазена структура и е на дълбочина до около 2 хил. метра, докато проучването и потенциалният добив на газ ще бъде на по-голяма дълбочина, т.е. сондите и веществата, които ще се използват за извличането на газа, ще преминават през водоносния пласт.

Иначе казано, през подземните и потенциални питейни води за една четвърт от България.

Има ли газ наистина?

Какъв е обемът му?

Струва ли си риска от потенциален добив и икономически съобразен ли е?

Ако има газ, подлежи ли той на конвенционално извличане? Защото в противен случай, единственият възможен метод, който се използва при евентуален добив, са въглищната газификация - запалване на въглищните газове, при което се отделя синтетичен газ или фракинг? 

Доколко добивът може да компенсира евентуално увреждане на природата или замърсяване на водните ресурси на една четвърт от България? 

Ами, ако...

Все въпроси, които нямат достатъчно ясни и точни отговори. А и те са само част от неяснотите по случая.

Казуси, свързани с добив на газ по различни неконвенционални методи в Съединените щати (предимно щатите Невада и Аризона), в южна Италия, както и поредица от доклади на учени от различни институти на БАН, оповестени от несъгласните с добива, засилват опасенията и страховете на хората.

Това, което е ясно за момента е, че фирмата предвижда 41 сондажа, които ще минат през Малм Валанж.

За възможните варианти след приключването на делото на първата инстанция може да видите тук.

През септември 2014 г., тогавашният служебен екоминистър - Светлана Жекова, издаде изрична забрана за използване на неконвенционални методи за добив и проучване на газ в т.нар. блок "Вранино - 1" в района на едноименното каварненско село в Добруджа след силно гражданско недоволство и протести. Потенциалният инвеститор беше американска компания. Именно това решение - от септември 2014 г., според природозащитници гарантира чистотата на водата в Добруджа, защото допусна само използване на конвенционални методи за проучване и добив на газ и отхвърли категорично въглищна газификация, фракинг и т.нар. CBM технологии, които създават риск за подземните водоносни пластове и защитените зони.

Едва около 30-тина км., делят районът на блок „Вранино - 1“ от Генерал Тошево, на чиято територия са над 40-те прогнозни площадки за търсене и добив на газ на „Русгеоком БГ“.

Каквото и да е последва като решение от последното заседание по административното дело, борбата за чистота и опазването на водата на Добруджа, а оттам и на поне една четвърт от България, ще се пренесе на следващата инстанция – в София.

Там, поне за момента подкрепа вече заявява и ПП "ДБ" в лицето на Албена Симеонова.

Чуйте и репортажа на Александър Йорданов от последното заседание на съда на 19 април.