Женски имена от Средновековието

Венета Гаврилова разговаря с проф. Марияна Цибранска в „За думите“

Макар и по-рядко, имена на жени се срещат в приписките на книжовниците, което потвърждава схващането за мястото на жената в обществения ред. Това обикновено са имена на роднини – майка, сестра, съпруга, дъщеря на преписвача. В ръкописите след XVI век се появяват повече имена на дарители, подвързвачи, потребители, купувачи на книгите и техни роднини. Женските имена са предимно от славянски произход – с основа от название на растение или тотемно животно като Вълка, Вълкана, Вишна, Елка, Върба, Калина, от пожелателни прилагателни като Добра, Велика, Драгана, Славна, срещат се и по-редки като Дъна, Дойка, Кала, Юва, Цоца и двусъставни като Любисава. Що се отнася до имената на владетелки и аристократки, те често са двойни – знак за династична обвързаност или посвещение на небесна покровителка – Кера-Тамарь, Ана-Мара, Елена-Евгения, Десислава-Дебора и пр. Темата за женските лични имена в бележките на българските книжовници от Средновековието беше представена от проф. Марияна Цибранска по време на Международната ономастична конференция, посветена на 100-годишнината от рождението на проф. Йордан Заимов, която се провежда от 20 до 22 април и се организира от Секцията по ономастика на Института за български език към БАН.


Още от За думите (1001 защо – Ефир знание)